„13 август 1912 година. Първи чисто български полет. Излитам от летището край гарата. Идвам над София на 100 метра височина, летя над артилерийските казарми, където служех, Арсенала, над Лагера, над „Света Неделя“, отправям се към гарата, слизам на опразненото от публиката място…“ С тези скромни слова поручик Симеон Петров (наречен Авиатора) описва първия си самостоятелен полет с моноплан в небето над София.

Първият авиатор

Преди да извърши този невиждан дотогава в България полет поручик Петров се дипломира успешно в школата на световно известния авиоинженер Луи Блерио в Етамп, край Париж. Тук той е пръв сред равни — заедно със своя учител осъществява първия нощен полет над френската столица и отново първи в света приземява аероплан с неработещ двигател.

Това постижение френското списание „Аеро“ (L’Aero), издание на парижкия аероклуб, определя като първото в историята на авиацията: „Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слезе на земята. Това е първият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Историческият момент е запечатан във възпоменателна картичка с лика на летеца и неговия самолет, която френските пощи отпечатват след знаменателното събитие.

Успешното приземяване на моноплана се превръща в „Методика за приземяване на самолети със спрял двигател“, приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Луи Блерио. Тя е разработена от българските летци Симеон Петров и Христо Топракчиев, които заедно с Никифор Богданов са първите българи, получили летателни сертификати след успешно завършения курс за обучение на пилоти. За своите български възпитаници Луи Блерио заявява: „Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по честни хора от тях. Те се учат на всичко.“

Две години по-рано, през 1910 година, руският летец  Борис Маслеников пристига в София, по покана на капитан Васил Златаров, командир на Въздухоплавателното (балонно) отделение на българската армия. В продължение на няколко дни той извършва демонстрационни полети със своя биплан (двукрил) „Фарман“. Съвместните полети на 20 ноември, в които  участва и царското семейство, са отразени веднага в столичната преса:

„Първият и вторият излети авиаторът направи сам, третият с престолонаследника Борис, четвъртият с княз Кирил и петият с Негово Величество Царя. Негово Величество Царят, престолонаследникът и княз Кирил бяха издигнати високо във въздуха и направиха една обиколка до Павлово и обратно. Издигането на Царя и князете се посрещна с шумни ръкопляскания от всички страни. Излетите траяха цели два часа.“

Тези вълнуващи полети на малка височина поставят началото на българските военновъздушни сили. Царят постановява да се обучат в чужбина български военни летци и авиомеханици и да се снабди българската армия със самолети. Две години по-късно в София пристига с транспортен вагон първият български военен самолет „Блерио XI“ (Bleriot-XI). С него поручик Симеон Петров извършва полета си над столицата. Със същия самолет той участва последователно в три войни — Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Днес монопланът е част от експонатите на „Музея на авиацията и космонавтиката“ в Пловдив.

Велосипедите, „Симонавия“ и Радио София 

„След подписването на Ньойския мирен договор военната авиация в България е ликвидирана, всички летци са пенсионирани. Дядо ми се записва студент в Юридическия факултет в София. Но по това време баща ми Александър Петров е само на година. Пенсията му като летец е недостатъчна за издръжката на семейство и дядо ми зарязва следването. Започва работа като оксиженист, след това като механик, търгува с играчки. Докато се чуди с какво да се захване, се сеща за приятеля си Йожен Пежо и за предложението му има ли нужда от помощ, да го потърси. Сяда и му пише дълго писмо с молба – ако е възможно, нека го направи представител на френските заводи за велосипеди в България“, разказва внукът му, които носи името на своя дядо Симеон Петров.

След като продава първите 20 „Пежо“ велосипеда и изпраща парите обратно на Йожен Пежо Симеон Петров става търговски представител на френските велосипеди в България. На Олимпиадата в Берлин през 1936 година той е водач на колоездачния отбор на България.

Негова голяма страст е и музиката. Самият той свири на цигулка и акордеон и акомпанира на съпругата си Надя, която изпълнява популярни шлагери и народни песни. Затова, едновременно с вноса на велосипедите, Симеон Авиатора се захваща и с продажбата на грамофонни плочи от известната фирма за механични грамофони „Пате фрер“ (Pathé Frères).

Симеон Петров създава акционерно дружество за търговия и индустрия с грамофонни плочи, което първоначално носи името „Симеон Авиатора“, а по-късно за благозвучие е преименувано на „Симонавия“. След като изкупува акциите на останалите съдружници, Симеон Петров става едноличен собственик на фабриката, която внася плочи и записва български изпълнители — певци и оркестри, във Франция. За този първоначален етап от дейността на дружеството разказва дългогодишният радиослужител Стоян Бахчеванджиев. Записът от 1992 година е съхранен в Златния фонд на Българското национално радио (БНР).

Симеон Петров е сред пионерите на звукозаписната дейност в България. Първата българска плоча (шеллак) на 78 оборота в минута, която е произведена с вносни материали, е записана през 1934 година. Няколко години по-късно „Симонавия“ закупува собствени машини и затваря целия производствен цикъл — от звукозаписа до производството и опаковането на плочи. Тези първи години описва Искра Ценкова:

„Първата негова плоча е записана на електрическа грамозаписна апаратура, закупена от немската фирма „Георг Нойман“. Тя е комплектована с френски усилватели „Пате“ (Pathé). Най-напред изпълненията се записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите. Първият запис на българска народна песен в „Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на стихотворението на Димчо Дебелянов — „Спи градът“. Годишният тираж на фабриката е около 150-200 хиляди броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни — общо над 5 хиляди заглавия.“

Записите, които поставят началото на звуковия фонд на Радио София, се извършват предимно в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, а производствената база се намира на булевард „Христо Ботев“ № 129. Най-голямата грамофонна фирма на Царска България, акционерно дружество „Симонавия“, издава своите шеллакови плочи под търговската марка „Орфей“. Тези първи записи на български изпълнители включват народни, стари градски песни, оперна и симфонична музика. В тях звучат гласовете на Аспарух Лешников, Гюргя Пинджурова, Леа Иванова и Борис Христов. В Златния фонд на БНР се съхраняват множество презаписи от тези плочи. Един от тях е „Гурбетчия“ в изпълнение на Аспарух Лешников.

През 1947 година четири от водещите български фабрики за производство на грамофонни плочи — „Орфей“, „Арфа“, „Балкан“ и „Микрофон“ са одържавени и на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”. Новото предприятие продължава да етикира плочите с познатата марка „Орфей“, а записите вече се правят в специализирано грамофонно студио. Към новосъздаденото „Управление на радиото и радиоинформацията“ се основава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“, което записва шеллакови плочи на 78 оборота в минута. Тези записи са реализирани в студиата на Радио София, а производството е пренесено в „Слаботоков завод Климент Ворошилов“. От 1952 година цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, където при напълно затворен цикъл на работа преминават процесите на запис, галванизация, създаване на матрици и преси, производство на плочи, както и отпечатването на грамофонните пликове.