30 март 1930
В салона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в София се основава „Родно радио“ – първият съюз на радиолюбителите у нас. Ентусиазирани инженери и видни общественици се обединяват около световната тенденция, че:
Радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие на човечеството, защото чрез нея средствата за неговия напредък са много по-мощни, по-бързи и по-лесно достъпни.
Сред основателите на съюза са проф. Асен Златаров, политика и журналист Димо Казасов, инженерите Г. М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директора на БТА, ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, първият наш палеоантрополог д-р Милко Балан много други. Тяхната първа и непосредствена задача е създаването на родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация. Образувана е кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в Българя.
15 юни 1930
Същата година министърът на железниците, пощите и телеграфите акад. Петко Стайнов отпуска за нуждите на кооперацията едноетажна сграда на ул. „Бенковски“ № 3 в центъра на София. Оттам на 15 юни започва работата на първата българска радиостанция. Използва се пригоден за говор и музика радиотелеграфен предавател. Първоначалното излъчване обаче не осигурява търсеното покритие в страната и се поставя въпросът за изграждането на нов, по-мощен предавател, предназначен специално за нуждите на българското радиоразпръскване.
На 30 август е проведен и Учредителният конгрес на Съюза, на който е избран Управителният съвет и е приет Уставът. За председател е избран ген. Георги Кратунков. Междувременно „Родно радио“ прави опити за по-мощно излъчване с предавателя на инж. Георги Вълков. С тези събития, имена и дати е свързан първият период от организираното радиоразпръскване в у нас, непосредствено, разбира се, и първият етап от историята на Българското национално радио.
Какво предшества създаването на радиолюбителския съюз
През 1927 година в България е разрешено радиоприемането от частни лица. Тогава започват да „се хващат“ Радио Виена, Радио Будапеща, Радио Истанбул и други чуждестранни станции. Необходимостта българския слушател да слуша радио на български език става все по-осъзната. През 1929-а група инженери начело с техника Георги Вълков построяват 50-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Първоначално „Родно радио“ използва предавателя на Първа инженерна дружина и предава два-три пъти седмично с времетраене по три-четири часа, запълнени предимно от музика от грамофонни плочи и реклами, както и борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, различни беседи. За хонорари няма предвидени средства и радиодейността първоначално се осъществява на доброволен принцип. Една от първите радиоговорителки у нас Лина Паунова разказва за прохождането в тази нова професия, запис 1975 година, Златен фонд:
Първите излъчвания на „Родно радио“
В началото на 1931 година се излъчват първите детски предавания. Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е „Вампир” на Антон Страшимиров (1932), а в края на 1933-а е излъчен и първият „Час за селото”. С голям успех се слушат и преките предавания на различни концерти, тържества, литургии и прочие. В интервю от 2003 година радиослушателят Кирил Разсуканов си спомня как е посещавал „Родно радио“, за да слуша Детския радиочас:
Интересът към радиото нараства много бързо и докато през 1927 година са регистрирани 430 абоната, то през 1932-ра броят им достига до 60 хиляди. На Международната конференция в Люцерн, Швейцария, през 1934 година България получава три честоти за радиоразпръскване: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора. На 25 март 1934 година е пуснат в експлоатация още по-мощен предавател, разположен в квартал „Павлово“ . Той излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната.
Радиопредаванията на „Родно радио“ продължават до началото на 1935-а, когато е приета Наредба-закон за радиото на Министерски съвет, според която излъчването на програми се обявява за държавен монопол. Цар Борис III подписва указа на 25 януари. С влизането в сила на този закон приключва първият период от историята на българското радиоразпръскване и започва същественото радиопрограмиране, вече организирано от държавата.