„Детето не знае още бодливите прегради на времето и пространството, нито тежките окови на невъзможност. То притежава вълшебния килим, от който всичко се вижда и с който навсякъде се отива. Ние всички знаем детския остров. Защото всички сме били някога там. Но бурните вълни на живота неусетно ни отдалечават от него. Почваме да не разбираме малките островитяни, захващаме да гледаме на тях през очилата на „дългогодишния опит” и „житейската мъдрост”. А това най-много пречи да видим и почувстваме детската душа. И често, без да щем, ние забравяме, че сме били деца, и не оставяме децата да изживеят своето детство. И чудно ли е тогава, че когато изпаднем в детския остров, нас ни посрещат като чужденци? Чудно ли е, че и ние самите се чувстваме чужди на децата и не знаем как да им говорим, за да ни обикнат и разберат? А децата се привързват от все сърце само към сладкодумните гости на своя остров, които ги обичат и разбират.” Може би това е веруюто и ключът към тайните на успеха на Ран Босилек, който завинаги остава обичащият сладкодумен гост на детския остров.

Ран Босилек е един от първите у нас, който посвещава перото си изцяло на малките. Създава цял един свят и дарява българските деца с безценни дарове. Неговите съкровени песни, увлекателни приказки, весели разкази и художествени преводи увеличават влиянието на художественото ни слово и правят детството на поколения деца изпълнено с обич, радост и светлина.

„Шапчицата на малкия Златко“ – разказче от Ран Босилек, изпълнява актрисата Надя Топалова, запис от Златния фонд на БНР, 1968 година:

Ран Босилек, псевдоним на Генчо Станчев Негенцов (26 септември 1886 – 8 октомври 1958), е роден в Габрово. Баща му, опълченец от Освободителната война, умира, когато момчето е едва 7-годишно. На ръцете на майката остава прехраната на пет невръстни деца. Под пеещата хурка и тракащия стан, неуморната жена с приказки и песни подслажда бедняшкото детство на любопитния си син. И той пие до насита от извора на народното творчество, за да го пресъздаде по-късно в сладки приказки и стихове.
В свободното от училище време Генчо работи у роднини, за да изкарва средства за облекло и учебници.
„Бях си въобразил, че аз съм от ония щастливци, които като вървят по улицата, винаги намират това, което другите, минали пред тях, са изгубили” – Ран Босилек говори за ранната си любов към книгата и словото и нелекото детство, запис Златен фонд на БНР, 1958 година:

През 1904 година завършва Априловската гимназия, след което учителства шест години в родния си град. Общуването с децата засилва обичта му към тях, интересът към техния жив и динамичен свят го убеждава, че „в душата на всяко дете живее поет”. За малките си ученици написва първото си стихотворение „На косичка”, което излиза в списание „Светулка” през 1906-а, откогато датира и псевдонимът му. Младежът се включва в културно–просветната работа в града като библиотекар в читалище „Априлов – Палаузов” и председателства учителското дружество. Следва две години славянска филология в Софийския университет. Работи като коректор на учителския вестник „Съзнание” и сътрудничи в детски списания. Издържайки се сам, завършва образованието си с научната степен „доктор по правните науки” в Брюксел през 1916 година, след което адвокатства пет години в София. През 1923-та постъпва на работа в книгоиздателство „Хемус”, където е редактор на списание „Детска радост” и на всички детски и юношески издания до ликвидацията на издателството през 1948 година. Период, в който Ран Босилек търси и открива нови дарования и превръща списанието в истинска школа за детски писатели, негови сътрудници – Дора Габе, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Веса Паспалеева, Асен Разцветников и други.
Междувременно през 1928-ма Ран Босилек е избран за председател на Дружеството на детските писатели. От първите му печатни работи в списание „Светулка” до последните му редове през есента на 1958 година в списание „Дружинка”, повече от половин столетие, той работи всеотдайно и неуморно в областта на детската ни литература и е първият, който въвежда римуваната и ритмувана проза у нас.

Внучката на Ран Босилек – юристката Ралица Негенцова, разказва историята на дядовия си род, за писателя и съкровените вещи, останали в техния дом, запис Златен фонд, 1996 година:

Авторът участва в многобройни литературни четения, често в компанията на сътрудниците си. „На много литературни четения в София и в страната съпътствах Ран Босилек и с удоволствие наблюдавах трепетните личица на неговите слушатели. Като истински вълшебник от приказките той се справяше и с най-многолюдната и шумна аудитория. Това, което понякога учителите не можеха да направят със строгост и сърдити погледи, Ран Босилек постигаше с удивителна лекота. Достатъчно беше да се изправи, да приглади бялата си коса и да започне: „Имало едно време…” Стотици детски очи се обръщаха към него, немирните крачка и ръчички се успокояваха, в салона настъпваше тишина. Спонтанният детски смях, искрената детска радост и обич сгряваха сърцето на Ран Босилек. Може би те поддържаха вечно живата любов към живота и младежкия блясък в очите на 72-годишния писател, който остана млад до последния си ден.”, казва Леда Милева.
Писателката споделя и един мил спомен след среща в Ботевград, запис Златен фонд на БНР, 2012 година:

Неговото пословично трудолюбие, отзивчивост, отговорност, всеотдайност, скромност и голяма обич към хората, родината, хубавата книга и младите талантливи дарования, които подкрепя и напътства в литературата, са причина да се създадат много детски книги. В тях талантливи художници като: Илия Бешков, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Александър Божинов, Борис Ангелушев създават детски илюстрации, каквито не е имало по-рано у нас.

Поетичното му слово е събрано в пет стихосбирки: „Чик-чирик” (1925), „Синчец” (1930), „Весели очички”(1936), „Палави ръчички” (1945), „Нова песен” (1953). По случай 70-годишнината от рождението му излиза „Радост” (1956) – избрани стихотворения, приказки и патилански писма. Негови са едни от най-хубавите и топли стихове не само в детската ни поезия: „Родна реч”, „Родна стряха”, „Я кажи ми, облаче ле бяло”. С особена известност се ползват и Патиланските истории на Ран Босилек.
Голяма е ролята на писателя и за разпространението на народните приказки. Многобройни са преразказаните от него руски, японски, индийски, шведски и норвежки приказки, но най-значителна е заслугата му за популяризирането на българската народна приказка. Наред с Ангел Каралийчев и Елин Пелин, Ран Босилек оставя десетки преразказани народни приказки, в които запазва мъдростта и свежестта на фолклорния оригинал. Първата му книжка с такива приказки излиза през 1923-та под заглавие „Косе Босе”. След нея следват още книжки с приказки за животните: „Баба Меца”, „Заю Баю”, „Ежко Бежко”, „Кума Лиса кръстница”, „Кумчо Вълчо рибар” и други, както и с битови, фантастични и приключенски сюжети: „Неродена мома”, „Незнаен юнак”, „Жива вода” …
Ран Босилек остава в литературната ни история с над 100 книги, освен с преразказаните български и чужди приказки, и с преводите си и адаптациите на произведения от световната класика – на Омир, Даниел Дефо, Братя Грим, Александър Пушкин, Марк Твен, Антон Чехов.

Поет, белетрист, сладкодумен разказвач, страстен почитател на фолклора, редактор и преводач, съставител на буквари, читанки и христоматии – такава е творческата биография на Ран Босилек.
Цялото му творчество е една спонтанна защита на детството, на неговите права, възторзи, на нежността и нравствената чистота, която носят детските постъпки и открития. В цялата си многостранна дейност писателят проявява неизтощима енергия, висока култура и много любов като наследник на идеализма и безкористието на възрожденците ни просветители.

И така… имало едно време едно облаче бяло, което и днес минава над бели, спретнати къщурки с две липи отпред. В тях винаги ще звучи омайно сладката родна реч на мама и татко, които четат на своите малчугани прекрасните приказки на островитянина от детския остров Ран Босилек.