Изворни гласове
Райна Кацарова е първата жена етномузиколог, която се включва в мащабната и едновременно с това прецизна и задълбочена работа в полето на изворния фолклор, която обективира и систематизира основата на българската фолклорна наука – „езикът на българската душа“, пренесен и съхранен в нотната ѝ тетрадка.
Още в детството си Райна Кацарова е впечатлена от изпълненията на циганските и военни оркестри, но най-вече от народната музика, която съпътства съботно-неделните семейни разходки или пътувания. Заедно с родителите си тя се включва в общите хора на мегдана, на сцени в покрайнините на столицата или на седенките в Берковица и Враца, където пее с народните певци и научава над 300 песни още в ученическите си години. В интервю за предаването „Ние българите“ от 1981 година, Райна Кацарова разкрива пред Тоня Капсъзова как нейните родители подпомагат приобщаването ѝ към „изкуството на народа“.
Като студент в Музикалната академия, в класа на Добри Христов, тя продължава да разучава и записва над 200 нови фолклорни песни. Преди да се дипломира получава и стипендия от Алианс Франсез, с която да продължи академичното си образование по „Постановка на глас“ в Париж. Но срещата с проф. Васил Стоин променя професионалния и житейския ѝ път, разказва Райна Кацарова в интервю за Българското национално радио (БНР) от 1974 година.
Поезия, музика и танц
През 1926 година към Етнографския музей в София се открива отдел „Народна музика“, ръководен от музикалния фолклорист Васил Стоин. Заедно със своите колеги – Павел Стефанов и Иван Камбуров, Йосиф Чешмеджиев, Христо Вакарелски, Константин Загоров, Христо Илиев и първия си асистент и щатен сътрудник Райна Кацарова, започват събирането, записването, нотирането по слух и издаването в сборници на народни песни от цяла България.
„Съвсем не беше леко прокарването на първите бразди. Много често пишехме и зачертавахме, защото певците не пеят темперирано. Те правят различни извивки всеки път. Мислехме кое, как да определим, липсваше ни терминология. На мен ми помагаше владеенето на чужди езици, но не всички западно-европейски термини бяха подходящи и приложими към нашата народна музика.“ С тези думи започва разказа си за теренната работа на музикалните фолклористи Райна Кацарова. Записът е от 1974 година.
Първите големи сборници съдържат хиляди народни песни с текст и мелодия: „Народни песни от Тимок до Вита” (1928), „Народни песни от Средна Северна България” (1931), „Родопски народни песни” (1934), „Народни песни от Източна и Западна Тракия” (1939). Тези сборници съдържат изворния песенен материал, на основата на който редица български композитори развиват творчеството си, и поставят началото на цялата българска музикално-фолклорна наука.
„Този епохален дори за Европа труд привлече вниманието на много чуждестранни фолклористи – Бела Барток, с когото бях в писмена кореспонденция, Клемент Квитка, и това спечели на България един много висок културен престиж“, обобщава Райна Кацарова.
Основен принцип в работата на етномузиколога е изследването на общностите, в които възникват напевите и песнопенията – „Песента не живее отделно от живота – трябва да видиш мястото ѝ, да я извлечеш оттам, където съществува, битува, където хората ѝ се радват.“ Заедно с моментите на щастие, чести са и срещите на фолклористите с тъгата на различни общности – осмислена и преживяна отново чрез песните. За изпятата мъка на изселваните българо-мохамедани говори Райна Кацарова през 1981 година.
Словото на душата
В годините на усилена теренна дейност и сериозна работа по преписване и подготовка на събраните песни Райна Кацарова успява паралелно да развива и своите научни интереси. Първите ѝ публикации са „Помашки песни от средните Родопи“ (част 3 / 1934) и „Гайдите на един шуменски майстор” (1936), в която тя описва дейността на един от най-известните за времето си майстори на гайди – Иван Гайдарджиев. Следват „Копришки гайди и гайдари” (1937). Описва отличителните белези на родопските напеви, разкрива пентатоничното звучене в самобитната угърчинска мелодия, състоянието на музикалния речетатив в България, създава „Три поколения народни певици“ и други студии и публикации.
„Райна Кацарова е не само колега и мой близък приятел – тя е значителна фигура в нашата етномузикология“, обобщава в интервю за БНР от 1995 година фолклористът Елена Стоин, с която Райна Кацарова работи заедно в продължение на 30 години.
На 26 юли 1933 година е дебютното участие на Райна Кацарова в БНР (припомня Мирослав Василев в рубриката „Музикална радиопамет“). За нейната специализирана радиосказка на тема „Нашите жетварски песни” четем в списание „Родно радио”: „…сказка с музикални илюстрации от г-жа Райна Кацарова, асистентка по народна музика при етнографския музей, която е изнесла с голям успех множество сказки в Германия”.
Ценното сътрудничество на Кацарова като етномузиколог отбелязва и музиковедът д-р Антоанета Радославова: „За първи път Райна Кацарова предлага нова, специфична форма за общуване в радиоефира – разучаване на песни. Да пее по време на лекциите си е познато явление още от специализацията ѝ в Берлин. Свикнала сама да ги илюстрира, Райна Кацарова запява и пред микрофона на Радиото”.
В края на 1934 година тя ръководи радиокурс за разучаване на коледарски песни, а по-късно младата сътрудничка изнася тематични лекции по радиото върху различни проблеми на българския фолклор – особености на музикалнофолклорните диалекти и други.