На 5 март се навършват 135 години от рождението на Радул Милков – летец, един от първите организатори и командири на българската военна авиация. С неговото име е свързан съвсем конкретно и Денят на българската авиация – 16 октомври. На този ден през 1912 г. поручик Милков заедно с наблюдателя Продан Таракчиев осъществява първия български боен полет. Това всъщност е разузнавателно облитане, чиято цел е да се разузнае обстановката в обсадения от българите Одрин. Двамата авиатори излитат сутринта в 9:30 ч. и като на шега вземат на борда на самолета „Албатрос“ и две бомби. На височина около 400 м те кръжат над Одринската крепост, правят снимки със специална авиокамера, конструирана от руския военен Сергей Улянин, а впоследствие се насочват към гара Караагач, където хвърлят бомбите. Чуждестранните кореспонденти, отразяващи бойните действия по време на Балканската война в района на Мустафа паша (Свиленград), с респект цитират изявленията на двамата авиатори, че не са хвърлили бомбите над Одрин, за да не пострада мирното население.

Житието на Радул Милков е всъщност типична кариерна биография на талантлив и отдаден на професията военен. Роден е в Пловдив в семейството на свещеник. Завършва военна гимназия, след което е назначен с чин подпоручик в 36-и пехотен Козлодуйски полк и 8-а Тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. завършва курс за пилоти в Немския имперски летателен клуб. Участва в Балканската война като авиатор – пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. По време на войната в освободения от българските войски град Мустафа паша (Свиленград) участва в изграждането на първото в света бойно летище, от чиято писта именно излита за споменатия първи български боен полет.

По време на Първата световна война Радул Милков се сражава като военен пилот с чин капитан, началник е на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт, а по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната Милков преминава в запаса и става активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и затворен. По решение на Военната лига, на която се съгласява да сътрудничи, през 1924 г. Милков „бяга“ в Югославия, където е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава списанието „Нашата авиация“. През 1948 г. е произведен в чин полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.

Чуйте спомените на Радул Милков за първите самолети на българската бойна авиация, щурмуването на Одрин и началото на бойната авиация у нас.