„Нямах намерение да ставам професионален музикант, защото ми липсваше инструменталната култура. След като завърших средно образование, записах право и следвах две години. Свирил съм на цигулка, но недостатъчно. Участвах в гимназиалния оркестър по флейта и кларинет, както и в други състави, но всичко това беше любителска история и сам реших, че е късно да се отдавам на професионалната музика. Нещата обаче се промениха, когато през 1948 година самодейният младежки колектив „Йорданка Чанкова“, на който бях диригент, взе първа награда на Националния преглед на художествената самодейност. От Комитета за култура и изкуство ми предложиха да замина да уча дирижиране в Музикалната консерватория в Санкт Петербург. Дълго мислех и се съгласих“ – споделя видният хоров диригент и изтъкнат педагог проф. Димитър Русков (1 август 1925 – 31 март 2010).

През 1953 година се завръща в България и става преподавател в катедра „Дирижиране“ на Държавната консерватория. Заедно с проф. Георги Димитров полагат основите и развиват професионалния облик – теоретически, практически и научно-изследователски, на хорово-диригентска школа у нас. В педагогически план заслугите на проф. Димитър Русков са съществени. По негово настояване започва да се изучава дисциплината „Дирижиране от клавир“, благодарение на която студентите овладяват мануалната техника с цел улесняване на работата им с хоровия състав. По негова инициатива се въвеждат и предметите „Хорознание“ и „Методика на преподаването“, които позволяват по-задълбочена и цялостна перспектива при изучаването на хоровото изкуство.

Димитър Русков оставя забележителна следа като диригент в развитието на музикалната култура у нас през втората половина на XX век. През 1955 година застава начело на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. За 10-годишен период той установява нов и разнообразен репертоар и затвърждава високия авторитет на Капелата. В Златния фонд на БНР се съхраняват редица записи под негово диригенство. Чуйте мадригала „Да танцуваме и скачаме“ от немския композитор Ханс Лео Хаслер, който илюстрира навлизането на хора в по-широк кръг от автори от предкласиката:

Диригентът разширява хоровия репертоар, като включва произведения и от съвременни композитори. Под неговата палка започват да звучат творби от Шостакович, Барток, Дебюси и др. Наред с тези стилистични нововъведения Русков обръща специално внимание и върху българското творчество. Изключително популярни са неговите стилни програми като например „От Емануил Манолов до наши дни”. Със своя иновативен прочит на хоровото наследство той се превръща в двигател, около който започва да се оформя новото поколение диригенти. Сред първите, които наследяват и доразвиват диригентската школа на Димитър Русков и Георги Димитров, са професорите Анна Белчева, Васил Арнаудов, Георги Робев, Лилия Гюлева, Самуил Видас, Стоян Кралев, Петя Павлович, Валентин Бобевски.

През 1965 година по свое желание Русков напуска поста главен диригент на Капелата и за свой наследник посочва Георги Робев. В интервю от 1974 година за Националното радио той разказва за жанровото обогатяване на хоровия репертоар по времето на Русков с навлизането на кантантно-ораторната и акапелна музика:

През следващите две десетилетия Русков ръководи създадения от него през 1967 година Камерен мъжки хор „София“, който се нарежда сред най-авторитетните камерни формации от миналия век и се радва на широка международна концертна дейност. Репертоарът обхваща обработки на български, руски и балкански фолклор, както и църковно-славянски творби и барокова музика. В този период диригентът си сътрудничи активно с видния български композитор и негов приятел Здравко Манолов. Наред с диригентското призвание Русков продължава да е отдаден на педагогическата си работа в Консерваторията. В периода 1980-1985 е избран за неин ректор. През 1990 година Камерен мъжки хор „София“ прекратява дейността си, след което Димитър Русков се установява във Франция. Именно от южната част на страната, на 40 км от Монпелие, той дава последното си интервю по телефона за Българското национално радио, в което говори за музиката на Бах  като един от силните моменти в работата с хоровата капела „Светослав Обретенов“. Предлагаме ви фрагмент от неговото изказване от 2005 година:

Проф. Димитър Русков заема първостепенно място в историческото развитие на българското хорово изкуство. Огромен е приносът му в изработването на съвременна методика по хорово дирижиране. Неговият начален тласък, и в педагогическата, и в практическата си част, води след себе си цяла плеяда хорови диригенти на световно ниво. „Повече от половин век, пише Националната музикална академия, програмите за обучение по хорово дирижиране се оказват едни от най-многостранните в Европа. Те обхващат почти всички съществуващи в историята на музикално изкуство стилове – от епохата на Ренесанса до наши дни и от малката песенна форма до големите кантатно-ораториални творби.“

По тази публикация работи Анна Капитанова