“Нищо не може да попречи на идеите за истина, справедливост и мир да преминат границите и да се разпространят в света”, заявява Фредерик Жолио-Кюри на Втория конгрес на мира във Варшава през 1950 година. Записът (на френски език) е съхранен в историческия архив на Златния фонд на Българското национално радио.

На конгреса в полската столица френският физик и химик и Нобелов лауреат е избран за първи президент на Световния съвет на мира. Успехът на този форум за мир има за цел предотвратяването на нова Световна война или поредна империалистическа агресия и се обявява за националната независимост на империалистическите държави.

Фредерик Жолио завършва Висшето училище по физика и химия в Париж при световноизвестния физик Пол Ланжевен. През 1925 година става асистент на Мария Кюри в Радиевия институт към Парижкия университет. Там той е уважаван учен, наричан е „най-блестящият сътрудник в Института“ и получава докторска степен, след като защитава дисертацията си за електрохимията на радиоактивните елементи. Година по-късно се жени за Ирен, дъщерята на Мария Кюри и в знак на уважение към семейството ѝ приема фамилията Кюри.

Заедно със съпругата си съвместно работят в изследване на структурата на атома. През 1928 година заедно изпитват ядрените реакции при облъчване на леки елементи (сред които борът и алуминият) с радиоактивни лъчи. Тези изследвания довеждат до поредица от открития и хипотези. През 1932 година те експериментално доказват съществуването на неутрона, открит месец по-късно от Джеймс Чадуик като електрически неутрална съставна част на атомното ядро.
За работата си върху „синтеза на нови радиоактивни елементи“ съпрузите Кюри получават Нобеловата награда за химия за 1935 година. Две години по-късно Фредерик Жолио-Кюри е назначен за професор по ядрена химия в Колеж дьо Франс и става директор на лабораторията по атомен синтез към Националния фонд за научни изследвания. Там проучва верижните реакции и изискванията за успешно изграждане на ядрени реактори, които използват ядрено деление, за да произведат енергия, като използват уран и „тежка вода“. Той е организатор и на строителството на първия атомен реактор във Франция, създава и един от първите синхрофазотрони в света.

Като участник в Съпротивата, през 1940 година Кюри предупреждава френското разузнаване за нацистката програма за създаване на атомна бомба. Необходимата за изграждането ѝ „тежка вода“ се произвежда индустриално само в Норвегия. С помощта на френското разузнаване от заводите в Норвегия са получени и предадени на Фредерик Жолио-Кюри 185 литра „тежка вода“. Когато нацистите настъпват във Франция, той успява да изпрати своите трудове и „тежката вода“ в Англия. А малко преди немската окупация на Норвегия английска диверсионна група заедно с норвежки антифашисти успява да взриви завода за „тежка вода“. Тези диверсионни действия провалят програмата на Хитлер за създаване на атомна бомба.

Фредерик Жолио е член на Френската академия на науките и на Академията по медицина, произведен е и в Кавалер на Почетния легион. Той посвещава последните години от своя живот на създаването на център за ядрена физика в Орсе (Orsay).

По тази публикация работи Милен Димитров