Монолог на Йоана ( Жана д`Арк) от „Орлеанската дева“ на Шилер, постановка на Хрисан Цанков в Народния театър от 40-те години на миналия век:

„Тя е царицата на българския театър!“ – възкликва общественикът Траян Радев.

Петя Герганова (20 януари 1905 – 13 април 1985) несъмнено е една от големите звезди на 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век. Родена е в Шумен в семейство с 5 деца. Баща ѝ Георги Герганов, юрист по професия, не гледа сериозно на сценичните увлечения на малката рецитаторка и я готви за лекарската професия. Именно от него наследява „войнственото и безстрашието“ в характера, а от майка си Екатерина Бабакова любовта към театъра и музиката.
Семейството се мести да живее в София, заради по-голямата ѝ сестра Диана Герганова, която с прекрасния си глас записва пеене в Музикалното училище, а после и Консерватория. Петя не може да запише медицина поради липса на средства. Тя дори е принудена да напусне гимназия, за да се погрижи за насъщния си, тъй като баща им се поболява и умира сравнително рано. Но пламъчето към театралното изкуство, запалено от гастролите на Народния театър в родния Шумен, тлее у момичето.
В София почти всяка вечер Петя ходи да гледа спектаклите, в които участват най-известните изпълнители за това време – Васил Кирков, Кръстьо Сарафов,  Златина Недева, Гено Киров, Вера Игнатиева… Тя е запленена от световете, които се разтварят пред нея, и когато разбира за изпита, организиран от Народния театър за млади актьори, се явява без колебание. На 16 години е приета за „драматическа ученичка“ при Юрий Яковлев. Продължава образованието си в специалното училище към Театъра, а по-късно в школата на Николай Масалитинов и Екатерина Краснополска. Така започва театралното битие на Петя Герганова. В запис от 1968 г. актрисата прави кратка ретроспекция на творческия си път :

Лиричният ѝ глас, ослепителната външност и аристократични движения не остават незабелязани. Щастието – нейният талант, не ѝ изменя. Осемнадесетгодишна, тя бързо получава централни роли в театъра без протекции или приятелски връзки. Дебютира с ролята на Хай Танг от „Тебеширеният кръг“ на Алфред Клабунд постановка на Хрисан Цанков. Следва партньорство със Сава Огнянов в „Писмото“ на Съмърсет Моъм. Нейни „любими“ мъже на сцената, а единият и в живота, са Георги Стаматов и Владимир Трандафилов. Работят заедно по Уилям Шекспир, Фридрих Шилер, Пиер Корней, Бърнард Шоу, Максим Горки, Иван Вазов, Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Георги Райчев. „Към безупречната красота и изящество на нейната външност, в една пленяваща хармония звучаха сонорният ѝ глас, природната ѝ дикция с буйния вече отприщен темперамент“, чете откъс от мемоарната си книга за актрисата Трандафилов:

Забележителни са усетът ѝ към произнасянето на стихотворна реч, балансираните ѝ жестове и грацията, с която носи класическите костюми на сцената. За нея няма недостъпна роля. Играе лирико-драматични, драматични, героични и дори комедийни героини, а гласът ѝ е един от Златните на Радиотеатъра.
„Обичах разнообразието в сценичните образи на различните автори. Всички роли, в които виждах, че мога да се явя с нещо ново на сцената –  вземах. А всички онези, в които чувствах, че ще се преповторя – отказвах. Класическите си роли, обаче играех до една. Те за мен са пробен камък на актьорската сила“ – споделя актрисата.
Тя е Мария Стюарт, Жана д`Арк на Шоу, Химена на Корней, Офелия на Шекспир. Тези образи стават класически образци в българския театър. Страстни натури, героините ѝ пред победата предпочитат борбата и умират непобедени. И колко много от себе си е вложила в тях!
За свое най-пълнокръвно превъплъщение смята ролята си на Алгара от „Еленово царство“ на Георги Райчев с режисьор Юрий Яковлев. „Жената – сърна“ я нарича пресата тогава. Творецът – реалист Петя Герганова се осъществява напълно и в една романтична роля като доказателство за универсалността на актьорското си дарование.
Актрисата възкликва: „Аз толкова вярвам в театъра, че понякога гледам на живота си като на импровизация. Какъв голям режисьор е животът!“ До неговия край Петя Герганова запазва и достолепната си фигура, и достолепното си държание, като остава царствена както на сцената, така и извън нея.