Крайслеровите пиеси заемат особено място в репертоара на цигуларя Петър Арнаудов (12 ноември 1924 – 3 май 2016). „Любовна радост“ е продуцирана от Националното радио в края на 60-те, но и три десетилетия по-рано в ефира на Радио София звучат творби от австрийския композитор, изпълнени именно от Арнаудов, тогава 13-годишен. През 1937 г. проф. Владимир Аврамов завежда своя ученик на ъгъла на ул. „Московска“ и ул. „Бенковски“, където се помещава първата сграда от домовете на Радиото. Музикалният редактор е очарован, а българският радиослушател чува пиеси от Крайслер и Верачини в изпълнение на младия Петър Арнаудов, син на високоценения акад. Михаил Арнаудов. През 1949 г. завършва Държавната консерватория, а междувременно активно участва в музикалния живот в столицата като концертмайстор в Държавния симфоничен оркестър. „Спомням си, че на всеки две седмици имаше премиерен концерт – първия в Народния театър, тогава зала България беше разрушена, а повторението беше в Първо студио на БНР – Залата на Радиото, както я наричахме, винаги пълна. Няма да забравя впечатляващото присъствието на темпераментния и с чувство на отговорност и с изисквания диригент Саша Попов“ – разказва цигуларят в свое интервю от 2003 г.
През 1969-1970 специализира в Държавната консерватория в Москва при педагозите Марина Козолупова и Юрий Янкелевич. С изключителна признателност говори за българските си преподаватели по цигулка Владимир Аврамов – „той насърчаваше свободата на нашата индивидуалност, педагог с извънредни заслуги за нашата педагогика“, и Христо Обрешков – „учител с европейски дух и поведение, който запалваше стремежа към съвършенство у нас“. Заедно с виолончелиста Здравко Йорданов и Софийската филхармония Петър Арнаудов изпълнява за първи път у нас двойния концерт на Брамс. А с пианистката Еми Бехар и виолончелиста Владимир Дойчинов цигуларят създава „Българско клавирно трио“ – първото по рода си в страната.
В продължение на половин век Петър Арнаудов е преподавател по цигулка в Националното музикално училище. Той има изключителен принос в развитието на българската цигулкова школа. Днес зала 2 на НМУ „Любомир Пипков“ носи неговото име. Голяма част от учениците му са лауреати на международни конкурси и концертмайстори в световните филхармонии. Имена като Георги Тилев, Ваня Миланова, Дора Бръчкова, Стефан Киров, Михаил Пеков, Емил Чакъров, Евелина Арабаджиева и много други наследяват и развиват делото на своя знаменит учител.
„Той беше скромен човек, с весел и оптимистичен нрав – споделя Олга Арнаудова, дъщеря на цигуларя. – И въпреки че осъзнаваше своята роля и принос в българската музикална традиция, той никога не искаше да се говори за това“. Учениците му си го спомнят с неговия ентусиазъм да изнамира нови, нечувани пиеси и да работи върху тях. Проф. Михаил Пеков дава едно синтезирано и същевременно толкова говорещо и напомнящо за цигуларя описание: „Петър Арнаудов беше благ, но взискателен, търпелив, но строг. Той беше педагог, който прави най-важното – учи на стил, на благородство. Неговите ученици се отличаваха точно с това.“