Hindemith Foundation

Паул Хиндемит е един от най-важните немски композитори от първата половина на ХХ век и водещ музикален теоретик. Роден на 16 ноември 1895 година в Ханау, близо до Франкфурт на Майн в Германия. Той съживява традиционната хармонична система и е пионер в писането на Gebrauchsmusik (или популярна музика). Противник на додекафонията на австрийския композитор Арнолд Шьонберг, Хиндемит формулира принципите на хармоничната система, която се основава на разширяване на традиционната тоналност. Според неговите възгледи „композиторът е майстор, които създава музика, за да отговори на нуждите на обществото, а не художник, който композира, за да задоволи потребностите на собствената си душа“. Като преподавател по композиция Хиндемит оказва влияние и върху повечето композитори от следващото поколение.

Животът на Хиндемит е доминиран от важните исторически събития, променили ХХ век. Израснал по времето на Германската империя, той прекъсва професионалното си образование по време на Първата световна война и служи като войник на фронта. Хиндемит се превръща в успешен млад композитор в годините на Ваймарската република и става част от немския музикален авангард, но по време на Третия райх той страда от ограничителната културна политика на държавата. През Втората световна война живее в изгнание – първо в Швейцария, а след това и в САЩ. Впоследствие се включва, като световно известен диригент и преподавател, в културното обновление на следвоенна Европа.

Хиндемит произхожда от скромно семейство, което живее в сериозни лишения, а родителите му строго възпитават трите си деца – Паул, Антония и Рудолф. Баща му Робърт Хиндемит имал малък магазин във Франкфурт на Майн, който не осигурявал стабилни доходи на семейството. По тази причина майка му Мари Софи била принудена да работи в домакинствата на други хора, за да осигурява допълнителни средства за поминъка на петчленното семейство.

От ранна детска възраст Хиндемит проявява своя музикален талант, като научава редица музикални произведения „по слух“. Започва обучението си в консерваторията на Хох във Франкфурт на Майн през февруари 1909 година. Благодарение на първия си преподавател по цигулка Адолф Ребнер получава стипендия и е приет в неговия клас след като завършва начално училище. Успоредно с усиленото изучаване на цигулката той се обучава и в композиция и контрапункт – първоначално с Арнолд Менделсон, а година по-късно и с Бернхард Секлес. Карл Брейденщайн го научава да чете нотно писмо, а Фриц Басерман му разкрива красотата на дирижирането.

Като студент Хиндемит си изкарва прехраната, свирейки на цигулка в кафенета, танцови групи и театри. За тези години композиторът разказва:

„Започнах като цигулар и дълги години бях концертмайстор във Франкфуртската опера. Участвах в Първата световна война и след това продължих със свиренето на цигулка. Тогава реших, че мога да изпълнявам чужди произведения, мога да свиря и свои. Никога не съм мислил, че ще стана композитор и ще записвам свои произведения“. (в превод на Милкана Делер)

Междувременно неговите собствени композиции са изпълнявани на международни фестивали за съвременна музика. Хиндемит утвърждава репутацията си на международно известен цигулар през 1921 година на първите „Дни на камерната музика в Донауешинген“ в планината Шварцвалд. Ранните му творби включват камерна музика, композирана за квартет „Амар-Хиндемит“, в който той свири на виола, циклите Die junge Magd („Младата прислужница“) и операта Cardillac („Кардилак“), базирана на Das Fräulein von Scuderi („Госпожицата от Скудери“ на Ернст Хофман). В края на 20-те години Хиндемит е смятан за най-значимия немски композитор от своето поколение.

Популярната музика, която Хиндемит пише за детски песни-игри, младежки групи, духови оркестри, радио пиеси и други практически цели, отразява функционалната тенденция в културата на следвоенна Германия. Хиндемит си сътрудничи с Кърт Уайл в музиката за радио кантата от Бертолт Брехт Der Lindberghflug („Полетът на Линдберг“).

Музиката, създавана в Германия от времето на Ваймарската република, между 1918 и 1933 година, е белязана от една невероятна интелектуална продуктивност, естетика, в която хората на изкуството създават забележителен културен ренесанс след края на Първата световна война. В този период Паул Хиндемит написва и най-значимата си творба – операта „Матис-художникът“. В Златния фонд на Българското национално радио се съхранява запис на симфонията от 1934 година в изпълнение на Берлинската филхармония под диригентството на Паул Хиндемит.

Изградена в изчистения, извисен неокласицизъм, тя е посветена на Матиас Грюневалд – един от най-големите немски художници, творили на границата между XV и XVI век. Но през същата година нацистките културни власти, водени от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, забраняват операта, осъждайки композитора като „културен болшевик“ и „духовно неарийски творец“. Вилхелм Фуртвенглер не е допуснат да дирижира премиерата на операта „Матис- художникът“. В знак на протест той си подава оставката като диригент в Берлинската филхармония. Фуртвенглер е и сред артистите, които открито подкрепят Хиндемит като един от „знаменосците на бъдещето“ в областта на немската музика. Кампанията достига своята кулминация, когато Фуртвенглер публично защитава композитора в статията „Случаят Хиндемит“, която излиза в пресата на 25 ноември 1934 година.

Творчеството на Хиндемит продължава да бъде жестоко критикувано, а музиката му е считана за твърде новаторска и прекалено радикална. Като професор по композиция в Берлинската музикална академия той напуска Германия и заминава за Турция, където създава система за музикално образование по западен образец и преподава в консерваторията в Анкара между 1935 и 1937 година. В началото на Втората световна война избира неутралната Швейцария за своя живот в изгнание. Няколко години по-късно емигрира със съпругата си Гертруд в САЩ, където преподава в Йейлския университет от 1940 до 1953 година. От 1951 година е хоноруван паралелно и в Цюрихския университет, където продължава да работи до 1958 година. Междувременно Паул Хиндемит постига успех и чрез своите концерти и лекции, изнесени в САЩ и Европа.

Последната му световна премиера е на 12 ноември 1963 година във Виена. Там Хиндемит ръководи репетициите на своята литургия за смесен хор а капела. След заболяване отпътува за преглед и лечение в Германия, където умира на 68-годишна възраст във Франкфурт.

В завещанието си Паул Хиндемит пише: „…цялото ми наследство трябва да се трансформира във фондация „Хиндемит“ (Hindemith), чиито основни дейности трябва да бъдат грижата за музикалното и литературно наследство, както и да продължи разширяването на архива, който започнах да създавам в нашата къща в Блоне“.

По тази публикация работи Милен Димитров