Морски вестник, Варна
кап. Георги Георгиев

Роденият на 4 юни 1930 година в Кърджали бъдещ капитан Георги Георгиев е син на офицер от Българската армия. Назначенията на баща му са причина семейството да сменя местоживеенето си през годините – от Кърджали до Варна. 20-годишният Георги живее няколко години и в София, заедно със сестра си и съпруга ѝ, който е военен лекар, командирован в столицата. В този период той основава край Горни Пасарел първия софийски яхтклуб „Академик“. За кратко време е женен – ражда му се син, но скоро след това се развежда и отново се отправя към Варна. Завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване.

След основаването на яхтклуб „Порт Варна“ Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Участва в екипажа, който осъществява обиколката на Черно море – първото голямо плаване с яхта „Вега“ през 1974 година. Под командването на Георги Георгиев (Капитана) са Иван Георгиев – Зъбата, журналистът Братислав Талев – син на писателя Димитър Талев, и Иван Йорданов.

През 1975 година по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за ОСТАР (OSTAR – Observer Singlehanded Transatlantic Race) от Варна до Батуми.

„След като се взе решение той да участва в ОСТАР зад гърба му застанаха всички, като се почне от ръководството на тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) „Воден транспорт” и се свърши с децата от яхтклуба, които шкуреха и лъскаха „Кор Кароли” в подготвителния период на плаването. Никога повече не се повтори този ентусиазъм, увлякъл десетки хора с най-различни умения, възможности и разбирания“, описва подготовката на яхтата за Трансатлантическото състезание за самотници – „ОСТАР`76“ Тинко Трифонов в „Морски вестник“.

9-метровата яхта „Кор Кароли” („Сърцето на Чарлз”) е построена в Полша и има 60 кв.м. площ на ветрилата. Носи името на двойната звезда, най-ярката в северното съзвездие Ловджийски кучета. Закупена от „Порт Варна” през 1975 година, яхтата днес е експонат във външната експозиция на Военноморския музей във Варна.

На 5 юни 1976 година яхтата е сред 125-те допуснати до старта на „ОСТАР`76“. В самото начало капитан Георгиев заявява, че ще направи всичко възможно да представи достойно българския флаг и при подходящи условия ще поиска разрешение да обиколи сам земното кълбо. Съобщението е предадено по телекса на „Балканфикс“ – Лондон до ДСО „Воден транспорт“ – Варна. Състезанието от Плимут, Англия до Нюпорт, САЩ Капитана завършва 37-и от общо 73-а в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало някога. За първи път в състезанието загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а повредените от щормовете яхти са десетки.

Следва двумесечен престой за окомлпектоване на яхтата в Ню Йорк. Обсъждат се и двата възможни маршрута, по които може да потегли „Кор Кароли“. Избран е „класическият“ с обиколка на света в най-широката му екваториална част. През Маями капитан Георгиев отплава за Куба, където на 20 декември 1976 година стартира околосветския си рейс. Началото на 57-то околосветско плаване започва от Хавана.

„При силно вълнение имаш чувството, че яхтата я блъска трамвай – толкова са силни ударите. Или най-малкото яхтата пада на твърдо от около метър и половина два – Бум! Ужасна работа.“ С тези думи започва разказа на капитан Георги Георгиев за околосветското му плаване. Записът от Нюпорт 1977 година е част от Златния фонд на БНР.

„Това бяха едни от най-хубавите дни от цялото плаване. Яхтата летеше със средна скорост 6,5 възела към екватора. Минах край Галапагоските острови без никакво желание да спра. Още повече, че нямах никакви изследователски цели. Главната задача бе да се провери качеството и подготовката на българските яхти и екипажи и тези 190 мили денонощен преход остават в паметта ми като един от най-добрите спомени“, описва в яхтения дневник пътуването си от Панамския канал до островите Фиджи капитан Георгиев.

Капитанът се насочва през Панамският канал и Галапагоските острови към Маркизките острови, Самоа, Фиджи, Нова Гвинея и Австралия. Следва най-бързото прекосяване на Индийския океан (от яхта с такива размери), за което свидетелства записът от южноафриканското пристанище Порт Елизабет, направен на 14 декември 1977 година.

След като прекосява южния и северен Атлантически океан, „Кор Кароли“ акостира отново в Хавана с рекордното (за размерите и възможностите на яхтата) проплавано време – 201 дни, 21 часа и 36 минути. Постижението е включено в Книгата с рекордите на Гинес от 1981-82 година и остава неподобрено в следващите 10 години.

„В Хавана изживях един от най-щастливите мигове в живота си. По-щастлив бях само когато прегърнах своите приятели и близки. Когато почувствувах полъха на свободна и героична Куба, разбрах, че наистина съм осъществил голямата мечта на живота си, че съм оправдал доверието на моите приятели и колеги от яхтклуба на българските моряци и успях да покажа на света, че българите плават не по-лошо от всички други ветроходци“, обобщава в емоционално интервю след завръщането си България капитан Георги Георгиев.

За проявения героизъм, мъжество, социалистически патриотизъм и интернационализъм Георги Георгиев е удостоен със званието „капитан далечно плаване“ и му е връчена златната звезда на „Герой на Народна република България“ и орден „Георги Димитров“. Посрещането на кап. Георги Георгиев на аерогара София през декември 1977 година и рапортът пред Тодор Живков е запазен в Златния фонд на БНР.

Може би най-точният портрет на капитан Георгиев след успешното му околосветско плаване е направен от журналист на руския вестник „Комсомольская правда“ – „Георги Георгиев действително съответства на класическите представи за мореплавателите и знаменитите пътешественици. Среден на ръст, строен, обикновен, обаятелен, неприпрян в движенията. Лицето му е обгорено от тропическото слънце и ветровете на трите океана, дълбоките бръчки са многочислени върху кожата, но не го състаряват. Очите му са светли и спокойни, маниерът на говор, бързите отговори на въпросите показват колко много е видял и знае. Той толкова дълго е бил сам срещу океана, сам със себе си, та като че ли отново е познал цената на човешкото слово.“

Капитанът умира в Одеса през 1980 година, докато подготвя ново плаване с яхтата си.

По тази публикация работи Милен Димитров