„Свирнята на Никола Ганчев тръгва като вопъл, рипва като подвикване, слиза като бистър ручей, докато хване сърцето ти. Тя подхваща приказка за стари времена и нрави, за живи човешки съдби, за тежък труд и кървави освободителни борби.“ С тези възторжени думи много български музикални журналисти и фолклористи описват изпълненията на кавалджията от Шишманци.

Учителите

„Бай Яньо от Гергенкьово казваше: Никола, научи този майсторлък от мен — да дишаш през носа си на бавните мелодии, та като засвириш овчарските песни звукът на кавала ти да се лее непрекъснато, като вятъра кога ечи в гората. Бай Митьо Емиркюлийски упорито ми втълпяваше в детската глава: Брей, хаймана, внимавай добре да научиш хората ми, та като ги засвириш друг да не може да ги направи като тебе.“

Думите на учителите си Никола Ганчев припомня на аудиторията на Българското национално радио (БНР) в почти всяко интервю или на някои от юбилейните чествания на неговата дългогодишна „свирня“, както той нарича свиренето си на кавала. Сред всички тях той винаги откроява насърчението от вуйчо си Васил, с когото заедно свири първите си песни:

Един от най-големите кавалджии на XX век се ражда през 1918 година в пловдивското село Шишманци, по време на разгрома на Владайското въстание. В първата следвоенна година „объркването на местните власти е толкова голямо, че записват грешно рождената ми дата“, разказва Никола Ганчев:

Още от детската люлка той слуша песните на своята майка, която „най-обичаше бавните хайдушки песни и знаеше над двеста“. От нея, на именния си ден, шестгодишният Никола получава първия си кавал. Неговата първа учителка в бургаското село Меден рудник Донка Джибрилова подкрепя музикалните му занимания. Едва 16-годишен Никола прави и първите си записи в БНР, където се среща със Сирак Скитник и започва дълга си изпълнителска кариера в Радио София:

След тази съдбовна среща Никола Ганчев участва редовно като изпълнител в записите и излъчванията на живо на Радио София. По това време той сформира и първата си народна група заедно с гайдаря Слави Велев, гъдуларя Александър Илиев и своята ученичка — кавалджийката Недка Тонева от село Девня. По това време, докато свирят в една механа, Никола Ганчев се запознава с Филип Кутев, който оценява високо майсторлъка на младия кавалджия, подкрепя го и го напътства с думите:

„Момче, ти свириш прекрасно и още ще се научиш. Каквото и да работиш или учиш, кавала да не оставяш. Той е хубав български инструмент, който много обичам. От памтивека с тия народни инструменти се свири по кръчмите, сватбите, по мегданите и овцете. Ще дойде ден, когато тия свирки ще засвирят в театрите, по сцените и не само в нашата страна, но и по света.“

Майсторът на кавала

Изминали са 15 години на усилена творческа дейност, записи и концерти, в които талантът на Никола Ганчев го среща с едни от най-изявените български инструменталисти. От тях той продължава да се учи, но и предава нататък знанието и любовта си към народната музика, като обучава десетки бъдещи изпълнители на кавал. Своите умения той предава не само на българските си ученици, но и на свои колеги от чужбина. За тези срещи кавалджията разказва през 1982 година в интервю за предаването „На раздумка и песен”:

През 1951 година, когато Филип Кутев основава Държавния ансамбъл за народни песни и танци, Никола Ганчев става негов главен помощник и консултант. Заедно с новосформирания Ансамбъл се появява и нуждата от държавно структуриране на образователната музикална дейност в страната. При създаването на Националното училище за фолклорни изкуства в Котел, което днес носи името на Филип Кутев, Никола Ганчев е един от преподавателите, които с голямо желание предават своите умения на бъдещите инструменталисти. За тези години той разказва в интервю за БНР на своя 80-ти рожден ден:

През 1961 година, заедно с Михаил Букурещлиев, Еленчо Недялков и Михаил Йорданов, създават и Детско-юношкия фолклорен ансамбъл „Изворче“, където близо 40 години той преподава и свири заедно с млади изпълнители български народни песни. В аудио архива на БНР са съхранени десетки акомпанименти и концертни изпълнения на големия майстор на кавала. Едно от тях — „Момчил си конче ковеше“ Никола Ганчев изпълнява на своя юбилеен концерт, по случай 50-годишнината си: