100 години Национална музикална академия
На 21 юли 1921 година цар Борис III издава указ №145, с който се поставя началото на Държавната музикална академия. Един век по-късно едва ли има музикант у нас, чието професионално израстване да не е свързано, по един или друг начин, с този институт, чийто принос в изграждането на българската музикална култура е изключителен.
В началото на XX век, за няколко десетилетия, България успява да постигне художествените и педагогическите модели на страни с вековни музикални традиции. За кратък период българските певци и инструменталисти, симфоничните, оперните, фолклорните и други състави извоюват авторитет не само на местно, но и на световно ниво. Не може да не подчертаем, че високите постижения са резултат от дейността на десетките педагози, много от тях възпитаници на школата, посветили професионалните си амбиции и талант в „писането“ на българската музикална история.
Началото
Историята на професионалното музикално образование у нас датира от 1904 година, когато в София се открива първото частно музикално училище, което през 1912-а е одържавено. Няколко години по-късно нарасналите нужди от квалифицирани изпълнителски кадри и учители по пеене налагат разширяването на започналата музикална дейност. С царския указ от 1921 година съществуващото музикално училище е преобразувано във висше с два отдела – среден и висш. Още през есента на същата година Държавната музикална академия започва редовни учебни занятия с 50 обучаващи се. Три години по-късно техният брой нараства до 185. В изказване от 1971-ва по повод 50-годишнината на Академията тогавашният ректор Александър Нейнски говори за първите градивни стъпки на висшето училище:
Стълбове на българската музикална традиция
По повод 100-годишнината припомняме някои бележити преподаватели. Едва ли е възможно е да се изброят имената на всички, които повече от век изграждат и утвърждават престижа на Академията. Но след първите, завърнали се в България, въпреки възможностите си за кариера в чужбина, за да дадат своя принос в развитието на родното изкуство, може да отличим:
Иван Вульпе, Андрей Стоянов, Христина Морфова, Анна Тодорова, Панчо Владигеров,
Саша Попов, Недялка Симеонова, Любомир Пипков, Марин Големинов, Владимир Аврамов
В центъра на художествено-педагогическата дейност стоят шедьоврите на световната класика, но въпрос от съществено значение е и изучаването на родното музикално творчество. Още в края на първата учебна година ръководството на Академията отправя апел към българските композитори: да изпращат в академичната библиотека своите произведения, които ще се изпълняват на публични концерти. Така още в самото начало Академията си поставя три основни задачи – да подготвя млади музиканти на високо професионално ниво, да насърчава развитието на българското композиторско дело и не на последно място – да популяризира музикалното изкуство чрез концертни прояви на своите възпитаници и преподаватели. Тези обстоятелства обуславят създаването през 1928 г. на Академичен симфоничен оркестър с диригент Саша Попов. Съставен от най-добрите педагози и ученици, оркестърът става ревностен разпространител на световната музикална класика и на родното симфонично творчество.
Христо Бръмбаров, Асен Диамандиев, Димитър Сагаев, Сава Димитров,
Константин Кугийски, Петър Христосков, Димитър Русков, Бенцион Елиезер,
Димитър Тъпков, Георги Димитров, Лазар Николов, Никола Стефанов
През 1934 година започва да излиза списание „Академичен симфоничен оркестър“. На неговите страници, освен важни музикално-исторически и теоретични въпроси, се водят и широки дискусии по въпросите на националния стил в българското музикално творчество. От 1954 година по силата на указ на Президиума на Народното събрание Държавната музикална академия е преструктурирана в три факултета: Теоретико‐композиторски и диригентски, Инструментален и Вокален факултет.
За целите на хоровото и оркестровото дирижиране през 1955 година се създават постоянни хор и симфоничен оркестър към Академията. Във Вокалния факултет се изгражда Оперно студио, базирано на някогашното Оперно училище, както и учебен Оперен театър. През годините материална база се подобрява и разширява в отговор на най-високите изисквания на световното музикално изкуство. И в миналото, и днес възпитаниците на Музикалната академия се радват на успешна кариера у нас и в чужбина, носители са на престижни международни награди и „проводници“ на художествените постижения на българската музикална школа. Един от бащите на тази школа е композиторът Панчо Владигеров. В чест на неговото необятно творчество и педагогическо майсторство през 1995 година е решено Академията да носи неговото име, а рождената му дата, 13-и март, се отбелязва като патронен празник на учебната инститиция.
Трифон Силяновски, Ирина Чмихова, Петко Радев, Борис Карадимчев, Георги Кордов,
Георги Робев, Стефан Икономов, Георги Бадев, Павел Герджиков, Методи Матакиев, Юлия Ценова
С всяка изминала година от съществуването си Академията разширява дейността си и печели широко обществено признание. Днес тя е единственото висше училище за професионални музиканти в България, което включва пълния спектър на музикално-теоретичните и изпълнителски специалности.
На сайта на Архивен фонд на БНР в категория Музика редовно представяме личности, чиято съдба – професионална и житейска, е неразривно свързана с историята на Музикалната академия.