Високи сини планини,
Реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина…

На 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица е роден Младен Исаев – авторът на тази чудесна детска песничка.

Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост. Неговите стихове, в които лирическият герой най-често е борецът за свобода, са лирична изповед на комуниста от тази епоха. Те са свидетелство за пътищата, по които се е развивала пролетарската и антифашистка поезия в България след 30-те години на миналия век.

В по-късното си творчество поетът се стреми да възкреси големи общочовешки ценности: вечност, безсмъртие, хармонията на човека с природата, с безкрая…

В своята изповедна книга „Незабравимото“ (1976 г.) Младен Исаев пише: „Аз дойдох в литературата не от университетските аудитории или от академиите и институтите, а от онова, което носи простото име живот. Като казвам това, съвършено чужда ми е мисълта да омаловажавам значението на университетското и академичното образование. Напротив – то е крайно необходимо за един творец. Но това, което дава живият живот, тази сурова закалка не може да даде нито една академия в света.“