Милка Янакиева (27 юли 1924 – февруари 2015) е актриса, оперетна певица и изпълнителка на стари градски песни. Споделя, че трудно би живяла без песен и без хумор и без това чувство да носи радост и щастие на публиката. Именно с Чудомировия разказ тя успява да изправи зрителите на крака не само на родна сцена, но и в чужбина, където се среща с българската диаспора. Свързваме името ѝ с изпълнението на шлагери като „Недей тъгува за мойта изневяра“, „Самотна къщичка“, „Облаци бездомни“, „Чаровна приказка“ и много други. Родена е в Бургас. Често в свои интервюта говори за артистичната атмосфера на родния си град, която до известна степен предопределя професионалния ѝ път. „От деца ние пеехме всички стари шлагери в междучасията в училище, вадихме думите от плочи, грамофони, от радиото. Едната записала един куплет, другата – друг, разменяхме ги и така накрая на всеки месец си правихме забави, участвахме в много спектакли. Първо град Бургас беше един много колоритен град, международен град. В него имаше гърци, турци, арменци, евреи, с всички тях сме живеели много добре и всеки втори беше актьор, дали самодеец или професионалист, имаше много зевзеци, много чешити, които се шегуваха, разбира се с най-хубаво чувство един към друг. Така че самата среда около мен беше много артистична, много колоритна – казва Милка Янакиева. –  После Бургас беше и международен град, идваха кораби, чужденци и това завинаги остави у нас един копнеж по морето и далечни страни, които, слава Богу, успях да видя, повечето от тях благодарение на моята професия.“

След гимназията Милка Янакиева записва право в Софийския университет. Вече студентка трети курс тя среща приятелите си от Бургас, сред които Георги Попов, Георги Раданов, Любка Алексиева, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев – една голяма плеяда артисти, които я заричат да се яви на изпита по актьорско майсторство. Приемат я и тя завършва паралелно право и театралната школа. Едновременно кара стажове и в Адвокатския колектив, и в Народния театър. „Никога не бих станала юристка – спомня си Милка след първото заседание в съда, на което присъства. – Там виждаш човешката мъка, трагедия, докато на сцената всичко е алегро виваче, особено при мен в комедийното амплоа.“ Завършва с отличие класа на Боян Дановски и се връща в Бургас с две дипломи за висше образование. Но там я чака заповед за изселване. Това се случва през 1949 година. За този момент от живота си Милка Янакиева си спомня: „В заповедта на баща ми пишеше: „Анастас Янакиев с цялото си семейство…“, а аз бях жител на град Бургас! В деня, в който се получи съобщението, със сълзи на очи го взимам и тичам къде – при приятелите ми на плажа, там ни беше уговорката в 10 часа да се видим. Тичам и плача. Първото нещо, което ми каза тогава Чочо Карамитев, беше: „Мило, извикай Геро (бел. ред. Георги Геров), венчавай се и се спасявай!“ – „Как ще се женя, ти луд ли си? Тепърва завършихме. Какви женитби ми говориш ти?!“ – възкликнах тогава аз.“ Приятелите ѝ успяват да я убедят да изпрати телеграма на своя любим в София и няколко дни по-късно на 8-ми август Милка Янакиева се омъжва за Георги Геров, актьор във Военния театър. В следващото десетилетие тя ще изиграе редица емблематични роли на сцената на Народния театър, след това ще разкрие своя потенциал в областта на естрадното изкуство, за да стане част от трупата на Музикалния театър.

След романса за фаталната любов следват участия в оперети от Франц Лехар, в български мюзикъли от Димитър Вълчев, Парашкев Хаджиев и в много други съвременни и класически произведения. Работата в театъра съчетава с любовта си към естрадната дейност, благодарение на която пропътува държави и континенти. Запомнящи са участията на Милка Янакиева във фестивала на хумористичната песен „Златният кос“ и драматизациите на Радиотеатъра.