Оперна певица с успешна сценична и педагогическа дейност, при която музиката минава през ума и сърцето, за да въздейства на публиката. „Сопран с отлична постановка и вокална техника“, „изискана камерна певица“, „артист с ярка индивидуалност“– това са само част от оценките, които медии правят за нея.
„Мати Пинкас винаги е блестяла с красивия си тембър, но аз искам да подчертая, че тя е една от най-интелигентните и образовани певици в Софийската опера, които съм срещал. Тя не само е първокласен музикант, но и педагог, и актриса. Всичко това се проектира в нейната сценична дейност.“ – споделя проф. Павел Герджиков в интервю за Националното радио от 2016 година.
Мати Пинкас (11 август 1921 – 18 август 2016) е родена в София. След ранната смърт на бащата, семейството живее трудно. Като ученичка, за да помага финансово, Мати преписва ноти и пее, също като майка си, която владее отлично френски език и знае романси, френски и български песни. Участва в училищни представления и детски оперети. Към тези години, своя път към сцената и първите си учители Мати Пинкас разказва в запис от 1979 година:
Чуйте песента „От планина слиза младо овчарче“ по музика на Панчо Владигеров – запис от 23 март 1955 година. Изпълнението е на Мати Пинкас, в съпровод на автора.
Още след третия месец от обучението си при Людмила Прокопова, Пинкас излиза на сцената на Военния клуб в София. От 1 май 1950 година певицата е в трупата на Софийската опера, отначало като стажант-артист, а след две години и като редовен артист. Репертоарът на Мари Пинкас е впечатляващ по обем и диапазон. Тя с лекота изпълнява творби от Глук и Хeндeл, през Мoцaрт, Бeтoвeн, Вeрди, Бизе и Мусоргски, до Прoкoфиeв и Пулeнк. В запис от 2001 година певицата разказва за своите роли:
Монолог на Наташа от операта „Война и мир“ на Прокофиев, изпълнява Мати Пинкас в съпровод на Държавния радиооркестър с диригент Асен Найденов. Записът е от 1960 година.
„Още през 60-те години Мати Пинкас създава контакти в Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), благодарение на които започва няколкогодишна серия от гастроли на певци от България, включително и осъществяване на първата постановка на българска оперна творба в Белгия“, спомня си музиковедът Боянка Арнаудова. Творбата е „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев, поставена в Гент, Белгия под палката на диригентите Руслан Райчев и Атанас Маргаритов и режисурата на Драган Кърджиев. Трупата е заминала за Белгия с български носии, подбрани за спектакъла, включително и за танцовия състав. В запис от Златния фонд на БНР Мари Пинкас, която е изпълнявала ролята на Зорница, разказва как белгийската хореографка не е знаела български стъпки и се наложило тя и Юлия Винер, заедно с пианистката Елена Миндизова, да показват на състава как се играе Еленино и Пайдушко хоро. „И го направиха!“ – възкликва тя – „Парашкев Хаджиев беше във възторг като дойде на премиерата, а публиката свиркаше и тропаше, очарована от представлението.“
Ария на Зорница из операта „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, съпровод Симфоничния оркестър на БРТ, диригент Руслан Райчев, запис 1966 година.
„Песента винаги ме е привличала и затова едновременно с оперната се е развивала и концертната ми дейност, която ми носи много радост“ – казва Мати Пинкас в интервю на Петко Тихолов от 1977 година. В спектакли превръща камерните си рецитали, защото освен обединяваща тематична нишка, в тях присъства и поезията, нерядко в неин превод. Така публиката, наред с музиката, има възможност да се запознае и с текста на песните, често в изпълнение на актьор. По този повод композиторът Димитър Сагаев отбелязва: „Мати Пинкас се ползва с име на великолепна камерна певица. Всеки сезон се редуват стилни концерти – на френската песен, на испанската, на своеобразни концерти-спектакли и особено място на българската художествена песен.“
„Приятно е под сянката“ из цикъла „Мадагаскарски песни“ от Морис Равел, съпр. Добринка Мурафчиева – чело, Елена Миндизова – пиано и Иван Осиченко – флейта, запис 1969 година.
Наред с кариерата си на изпълнител, проф. Мати Пинкас е и педагог, създал своя школа, която продължават нейните ученици проф. Мила Дюлгерова и проф. Нико Исаков, а от началото на 2021 година и Мариана Пенчева има свой клас в Националната музикалната академия. От 1970 година става редовен преподавател и над 20 години остава вярна на своите ученици: „Постиженията им – те са продължение на уви, краткия живот на човека на оперното изкуство.“ Тя води майсторски класове в Япония, Германия, Австрия, Франция и в Испания. В интервю на Елена Хубанова от 2001 година, Мати Пинкас обобщава своето педагогическо верую:
Последните щрихи към личността на този безспорен авторитет в нашата музикална история добавя проф. Боянка Арнаудова: „Винаги овладяна, стремяща се към обективност и справедлива преценка, внимателна и необичаща показността и себеизтъкването, уважавана сред музикантството. Мати Пинкас допринесе много за развитието на българското камерно вокално теорчество и изпълнителско изкуство.“
Снимки: Архив на Софийска опера и балет