Клавирен педагог с неоспорим авторитет, нестандартно мислене, изключителна интерпретация, която методично – с внимание и такт, увлича своите студенти в света на музиката. Голямата българска пианистка проф. Мара Попова притежава „феноменална техника и музикалност“ – признание, което получава от великия чилийски клавирист Клаудио Арау.

Соната за пиано, Allegro con spirito от Моцарт, изпълнява Мара Петкова, запис 1956 година.

„Трябва да си спомняме за учителите, които са поставили темелите на българската музикална култура, не конкретно само на музикознанието ни. Една от тях е моята любима учителка по пиано Мара Петкова“, разказва пред Елена Цветкова музиковедът проф. Боянка Арнаудова. Записът, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио (БНР) е от 2017 година.

Първото пиано

Родена на 3 август през 1916 година във Варна, едва 4 годишна Мара Петкова започва да развива своята дарба при Найден Найденов, братът на големия диригент Асен Найденов. Голяма роля за продължаване на професионалното ѝ обучение по пиано има изтъкнатият етномузиколог Васил Стоин, който ръководи специално сформирана комисия за откриване на музикални дарования. За своите първи години проф. Петкова разказва в интервю за БНР през 1996 година.

На 11 години изнася първия си самостоятелен концерт, а на 14 вече е солистка на Царския симфоничен оркестър, където свири под диригентството на основателя на българското симфонично изкуство проф. Саша Попов. „Мара Петкова се прояви като завършена артистка с рядка музикалност и бляскава техника” са думите, с които световноизвестният цигулар и диригент допълва възторжената музикална критика.

На 21 години Мара Петкова завършва предсрочно „Изпълнителски“ и „Педагогически“ факултети на Музикалната академия при проф. Панка Пелишек. Получава стипендия от Министерството на просветата, с която специализира при Клаудио Арау в Берлинската академия. Изучава педагогика и музикална теория, паралелно специализира солфеж и композиция, както и камерна музика като аспирант на проф. Пелишек. „Като педагог тя беше незаменима. При нея научавахме това, което всеки пианист трябва да знае и да владее“, казва за своята професорка Мара Петкова в интервю за БНР от 1989 година.

Концертира с успех в Германия и в България, а по време на Втората световна война е пианист в Радио София, където акомпанира на редица известни изпълнители. Свири творби на европейски и български композитори – на живо, заедно с други известни български инструменталисти. Преподава и в Националната музикална академия – пиано, солфеж и корепетиция.

Златното сърце на пианото

„Като че ли не беше отдавна, когато преподаваше в Музикалната академия и се възхищавах на умението ѝ да обясни същността на Шумановия Карнавал или на Брамсова Рапсодия, да ми покаже пръстовка, която решава магически проблема с един пасаж. В стаята на проф. Мара Петкова никак не беше рядкост да идват пианисти и особено нейни колежки педагози от Академията, за да се консултират – по проблеми на интерпретацията, пръстовката, педализацията на немските композтори“, описва своя учител по пиано проф. Боянка Арнаудова.

„Всеки, който се е докоснал до нея има своя различен спомен, своя представа за педагога Мара Петкова, с която чертае вектора за бъдещото си развитие.“ С тези думи на признателност пианистът Марио Ангелов открива през 2016 година концерта по случай 100 годишнината на проф. Петкова.

Освен пианистът на Симфоничния оркестър на БНР проф. Петкова обучава плеяда концертиращи пианисти, композитори, педагози, певци и музиковеди сред които са пианистът и диригент на Биг Бенда на БНР Антони Дончев, Славка Шопова-Маркова, Анжела Тошева, Стефан Траянов. При нея учат диригентите Росица Баталова, Любомир Каролеев и композиторът Филип Павлов. Паралелно с концертната и педагогическата си дейност Мара Петкова издава и редактира студии и статии по клавирна педагогика, както и редица клавирни пиеси.

„Мара Петкова е не само превъзходна пианистка, но и отлично всестранно образована музикална сила“, казва за нея именитият диригент проф. Цанко Цанков.

Мара Петкова е педагогът, който се отличава с авторитета си на преподаване, знанията и уменията, които предава в атмосферата на ред и подходящо отношение към всеки, когото обучава. Тя притежава таланта неусетно да увлича в света на музиката своите студенти „с уважение към автора и музиката му, както и към интерпретатора“.

„Беше особена жена със специфичен маниер на говорене и хумор, излъчваща благост и доброта, с много характерна усмивка. Имаше малки ръце, с изключително пъргави пръсти, които магически преобразяваха черните знаци по нотния лист в музика в красота. Свиреше с еднаква и неотразима лекота и най-комплицираната фуга, и Моцарт – за нея това бе най-естественото нещо на света, начин на комуникация“, обобщава образа на Мара Петкова музиковедът проф. Боянка Арнаудова.

По тази публикация работи Милен Димитров