„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата рождена Странджа – героична, поетична, нашата пееща планина. През зимата – тъжна, замислена за бежанските мъки на своите чада. А пролет – радостна за техните успехи, за новия им живот“, така описва народната певица Магда Пушкарова жизнения цикъл на планината и нейните хора в интервю за Българското национално радио през пролетта на 1984 година.
Пеещите хора на Странджа
Родената в Малко Търново странджанска певица, потомка на бежанци от Лозенград (днешен Къркларели, Турция), започва да учи песенния фолклор първо в семейството си, където двете ѝ баби изпълняват автентични народни песни. В тях се възпяват подвизите на капитан Петко Войвода, Индже войвода, Вълчан войвода, Георги Кондолов, бита и трудолюбието на странджанци, тежката участ на прокудените от родните им места семейства.
Едва 13 годишна Магда Пушкарова заминава да работи в тютюневите складове на Бургас, където в продължение на 10 години се труди и пее, като следва майчината си заръка: „Ние, майка, не можахме да те учим. Отделяш се малка от мен, няма да съм при теб да те поучвам. Но от мене акъл, майка – дето подеш, со очи да крадеш и да се учиш, и когато ти е най-мъчно, майка, помисли си за някое песне“. Една от песните, които тя изпълнява и които описват нейния роден град – “Дошъл е Киро”, в съпровод на кавал от Стоян Величков, е съхранена в запис от 1993 година в Златния фонд на Българското национално радио:
Радиото и песните на планината
В Бургас певицата се запознава със съпруга си, с когото се преместват да живеят в София. След 9 септември 1944 година Магда Пушкарова се явява на конкурс в Радио София, където представя пред авторитетното жури няколко автентични фолклорни изпълнения и още по време на събеседването става ясно, че тя помни и изпълнява над 300 песни от родния си край.
В столицата певицата е избрана от Филип Кутев за солистка на едноименния Държавен ансамбъл за народни песни и танци, заедно с Вълкана Стоянова и Йорданка Илиева. Следват участия в страната и чужбина, концерти пред работнически колективи на големи строителни площадки, войнишки застави, села и градове. Участва и в първия събор-надпяване в България – „Странджа пее” в село Граматиково, който се провежда в в края на май 1960 година и е организиран от Института за музика при БАН, Централния дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София.
Фолклористът ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев издава посмъртно книгата за Магда Пушкарова – „Чародейката на Странджа“. В нея са събрани 86 емблематични за певицата песни, лично подбирани от нея малко преди да почине. Една от тях е сред любимите на народната певица – „Що не ма ожениш, мале“ – Магда Пушкарова, запис от 1994 година: