Започнала да свири на пиано на 4-годишна възраст, развила се като „дете-чудо“ и усъвършенствала таланта си в консерваториите на Милано, Париж и Берлин, проф. Люба Енчева е една от значимите личности в нашето музикално изкуство. Пианист и музикален педагог, тя има близо 60-годишна сценична дейност и десетки ученици по цял свят.

Люба Енчева (9 август 1914 – 4 август 1989) е родена в София, в семейството на Невена и Атанас Енчеви. Първият досег с пианото получава от майка си Невена, възпитаничка на клавирната школа на руския пианист Лешититски и на Женевската консерватория. През 1924 година, едва 10-годишна Люба се явява на прослушване в Кралската консерватория „Джузепе Верди“ в Милано и успява да се пребори с 65 кандидати за 4 места, спечелвайки първото място. На 16 години завършва с най-висока степен по пиано, с което става най-младият дипломиран професор по пиано в Европа. В запис, част от Златния фонд на БНР, Люба Енчева накратко разказва за обучението си в Италия:

След солидната школа на проф. Ренцо Лоренцони в Милано Люба продължава специализацията си в Париж в курсове за виртуози и интерпретация на известния пианист и педагог Марсел Чиампи. „Това, което отличаваше Марсел Чиампи от другите ми професори беше, че той се занимаваше обстойно с техническите проблеми. Държеше изключително на техниката и освен това изискваше от всичките си ученици да свирим наизуст. Още на втория урок, веднага“, споделя проф. Енчева.

Във френската столица тя се запознава с руската поетеса Марина Цветаева и нейната дъщеря Аля. с която поддържа кореспонденция дълги години. „Марина често ни посещаваше в хотел „Парк“, където живеехме с майка ми. Не беше разговорлива – спомня си Люба Енчева. – Обикновено мълчеше и плетеше. Проявяваше силен интерес към музиката и все ме молеше да ѝ свиря. Чувала съм я, когато говори с майка ми, да ѝ казва: „Невеночка, разкажи на Люба какво представлява Русия.“ Мисля, че от нея научих как трябва да се обича родината. Такава си я спомням. Тъжна.“

През 1936 година, пътувайки от Париж за България, Люба Енчева се представя на Международния конкурс за пианисти и певци във Виена – едно от най-авторитетните европейски състезания. От 160 кандидати премирани са само 10 млади пианисти, сред които и „свежото славянско дарование“ Люба Енчева, както пише тогава виенската преса. Ново признание за младата пианистка и две творчески приятелства, продължили години – с пианиста Емил Гилелс и с Панчо Владигеров. По-късно, по време на войната тя умело защитава композиторското изкуство на Владигеров, макар че тогава името му е сред забранените композитори.

В стремежа си към още по-голямо съвършенство от 1941 до 1943 година Люба специализира в Германия при световноизвестния пианист Едвин Фишер. Връщайки се в годините на творческото си съзряване, тя споделя: „Имах щастието да се образовам в три страни с дългогодишни традиции. В Италия от моя първи професор Лоренцони научих тайните на музикантската азбука. Чрез проф. Чиампи се докоснах до свят, богат на колористични петна, игра на светлосенки, образност, поезия. Мисля, че при Едвин Фишер утвърдих личния си почерк. Той умееше да окриля младите музиканти.“ Тази симбиоза на три световни пианистични школи, съчетана с таланта и индивидуалния почерк на Люба Енчева ѝ носят международно признание. За повече от 60 години творческа дейност изнася над 4000 концерта. Интензивната ѝ солистична дейност е свързана както с всички български симфонични оркестри, така и с многобройни гастроли в Европа, Азия и Австралия. Била е солист на много световни оркестри като Мюнхенската, Франкфуртската, Пражката, Белградската филхармонии, оркестърът „Ламурьо” в Париж, Виенският симфоничен оркестър и много други.

Пианист с богат и разнообразен репертоар от областта на клавирната и камерно-инструменталната музика, тя изпълнява задълбочено и стилно творби на композитори от почти всички течения и епохи, ревностно популяризира българското музикално творчество. Интерпретацията ѝ е ярка и своеобразна – Люба Енчева тълкува музиката със страст и преклонение пред автора, умело и точно намира най-верния път към различни по стил произведения. Блестящата техника, вродената артистичност и огромната музикална култура ѝ дават възможност да бъде винаги нова и неповторима на концертния подиум.

Съществен елемент от изпълнителската дейност на Люба Енчева е камерното музициране, което за нея е най-чистата сфера на музикално откровение. Тя е ревностен пропагандатор на камерната музика в България като член на различни камерни формации. Участва в клавирно трио с цигуларя Васил Стефанов и виолончелиста Ангел Борисов, концертира с държавния радиоквартет „Аврамов“ и с Духовия квинтет на Софийската филхармония, свири с цигуларите Недялка Симеонова и Владимир Аврамов, с виолончелиста Константин Попов. През 1959 година е първият концерт на дуото Люба Енчева – Сава Димитров, творчески тандем просъществувал 26 години.

Соната за кларинет и пиано (Димитър Сагаев) – дует Люба Енчева и Сава Димитров, запис 1965 година:

Соната за виолончело и пиано (Дебюси) с Константин Попов, запис 1959 година:

Клавирно трио в си бемол мажор оп. 11 (Бетовен) – с Васил Стефанов и Константин Попов, запис 1962 година:

С композитора и пианист Димитър Ненов Люба Енчева е била в близки професионални и приятелски отношения. На откриването на новата зала „България“ през 1937 година двамата изпълняват двойния концерт в до минор от Бах с Академичния симфоничен оркестър. Люба Енчева споделя: „Извънредно много ценя Димитър Ненов – и като музикант, и като пианист, и като човек с невероятна ерудиция и култура. Някой критик беше казал, че в Ненов танцува ръченица с фрак, сиреч не пише просто. Изпълнявала съм почти всичко, което е създал за този инструмент.“

Често включва негови произведения в концертните си програми. За един такъв случай, когато силно впечатлен е композиторът Арам Хачатурян, пианистката си спомня в запис от 1987 година, част от Златния фонд на БНР:

Етюд №1 и Танц от Димитър Ненов в изпълнение на Люба Енчева, запис от 1973 година:

Едновременно с изпълнителката си изява, Люба Енчева развива и активна педагогическа работа: в началото като хоноруван доцент, а от 1960 година като редовен професор в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия). Под нейно ръководство завършват редица известни български пианисти, сред които Николай Евров, Антон Диков, Тодор Кювлиев, Минка Русчева и др. За проф. Енчева като преподавател разказва нейната последна ученичка Фани Куцарова в интервю на Ирена Гъделева от 2014 година:

Потвърждение за големия изпълнителско-педагогически талант на Люба Енчева е поканата, която получава да работи като професор в авторитетната консерватория „Музишино академия“ в Токио през 1981 година. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура. В Япония изнася и концерти, а публиката приема възторжено сценичните ѝ изяви. В свое интервю проф. Енчева споделя: „Японците имат особен интерес към класическата музика. Те ценят постиженията на българите и с голям респект се отнасят към музикантските личности.“

За нейния международен авторитет говори и фактът, че е канена като жури на десетки престижни международни конкурси – „Чайковски“, „Шопен“, „Кралица Елизабет“, „Роберт Шуман“, „Бузони“ и други. На нейно име през 2008 година е учредена ежегодна музикална награда в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), Пловдив.