Преди 190 години, в Десбъри, графство Чешър, Англия се ражда Чарлз Латуидж Доджсън. 33 години по-късно младият математик, логик, фотограф и романист става световноизвестен с псевдонима си Луис Карол — писателят, създал „Страната на чудесата“ и поканил в нея милиони деца и техните родители. Приключение, в което участниците са напълно искрени, но и постоянно се променят — те са ту големи, ту много малки, непрестанно се налага да вземат важни решения, да водят задълбочени философски разговори, които не обясняват нищо от въображаемия свят, който всъщност е съвсем реален.
Страната на семейство Доджсън
Седемте деца на семейство Доджсън живеят в изолиран селски район, в който имат ограничен кръг приятели извън семейството, но както много други деца, които живеят при подобни обстоятелства, те намират свои начини да се забавляват. Чарлз отрано проявява своята оригиналност в измислянето на игри, в които да участват братята и сестрите му.
Образованието си децата получават у дома, но след като бащата е назначен като църковен служител в Йоркшир семейството изпраща по-големите на училище. 12-годишният Чарлз посещава училище Ричмънд в Йоркшир, а след това продължава в Училището по ръгби. Четирите години в държавното училище са кошмарни за Чарлз, главно поради вродената му срамежливост и претърпените боледувания, от които остава глух с едното ухо. След още една година, в която отново е обучаван от баща си, той завършва катедралното училище Крайст Чърч в Оксфорд. Постъпва като студент в Оксфордския университет, където се дипломира и в следващите 26 години преподава математика в колежа Крайст Чърч.
Първите си литературни опити Луис Карол реализира в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 година, за да забавлява близките си. Едновременно с това работи върху трудове в областта на линейната алгебра, геометрията, създава и забележителни пъзели. Издава над 10 книги, сред които две издания „Забавна математика“, „Елементарен трактат за детерминантите“ с приложение в линейните и алгебрични уравнения, както и „Игра на логиката“, която развива и теорията за избор на правителството.
В Страната на чудесата
В един златен следобед Чарлз Доджсън, срамежливият млад математик от Оксфорд, е на разходка по Темза с дъщерите на Хенри Лидъл, декана на Крайст Чърч. По пътя, за да забавлява своите спътници, сред които 10-годишната отегчена Алис (която е първообраза на Алиса), той измисля „Приключенията на Алиса под земята“. С тази умело импровизирана игра на думи, логически загадки, пародии и гатанки Чарлз очарова момичетата, а след като написва историте на Алиса в книга, тя се превръща в най-обсъжданото литературно събитие на Коледа през 1865 година. Твърди се, че сред първите запалени читатели са кралица Виктория и младият Оскар Уайлд.
102 години след публикуването на „Алиса в страната на чудесата“, в ефира на Българското национално радио (БНР), гласовете на Николай Бинев и Кина Дашева въвеждат младите радиослушатели в света, в който възможностите за вълнуващи срещи изглеждат неизчерпаеми, а условията за участие в тях твърде объркващи и неразбираеми.
„Той седеше на големия диван, а ние от двете му страни. Докато ни разказваше истории, той ги илюстрираше с молив или мастило… Изглежда имаше безкраен запас от тези фантастични приказки, които измисляше, докато крачеше из стаята с лист в ръка. Понякога започваше да измисля нови версии на стари истории — те прерастваха в нови приказки, които разкриваха невероятни и несънувани възможности“, разказва Алис Лидел.
Продължението на „Алиса в страната на чудесата“ е публикувано през 1871 година под заглавието „Алиса в огледалния свят“.
„Дали ще ти хареса да живееш в Огледалната Къща, Кити? Чудя се дали ще ти дават и там мляко? Но може би огледалното мляко не е добро за пиене… О, Кити, колко знаменито ще бъде да можем да отидем в Огледалната Къща! Сигурна съм, че в нея има, о, такива чудесни неща! Нека си представим, че можем някак да влезем в нея. Нека си представим, че стъклото става леко като тюл, така че можем да минем през него. Я, наистина, то се превръща в мъгла! Сега ще бъде много лесно да минем…“. Думите на Алиса, с които тя описва въображаемия „огледален свят“ на своето палаво черно коте, звучат в ефира на БНР през 1967 година. Гласът на актрисата Кина Дашева отново кани слушателите да участват в това радио приключение.
В следващите няколко години Луис Карол създава ексцентрична поема „На лов за Снарк“. В нея странният екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Безуспешните им старателни опити искрено ще разсмеят децата, а възрастните ще открият отражението на неуместните си опити да се справят с големите проблеми в живота. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен нонсенс.
Независимо от нарастващата си международна известност Луис Карол продължава да живее скромно и да преподава в колежа Крайст Чърч до края на дните си — „затворил очи, и си мислеше, че се намира в Страната на чудесата, макар да знаеше, че щом ги отвори, и всичко пак ще изчезне, само тревата ще шумоли от вятъра и във вира ще пляскат разлюлените тръстики.“
А ние, неговите читатели ще разгръщаме отново страниците, изпълнени с чудеса и ще търсим смисъла на „гатанките на Луис Карол“, които ще обсъждаме до безкрай на чаша чай с Лудия шапкар или в абсурдния философски разговор с Червения котак.