Лицата на музиката в образ и звук

Едмонд Демирджиян (1951 – 2009) е известен български живописец, живял и работил в България и САЩ. През 1978 г. завършва специалност „Стенопис“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (дн. Национална художествена академия) в София при проф. Димо Заимов. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта (маслени и акрилни бои, темпера, акварел) и графиката. Прави стенописи и мозайки. През 1995 г. получава престижна стипендия за живопис на американската фондация „Полък-Краснер“. През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“ (в галерията на ул. „Шипка“ 6, София).

Художникът Едмонд Демирджиян се занимава професионално с ударни инструменти. Комплектът му от ударни музикални инструменти и перкусии е уникален и е публикуван в престижното американско списание „Modern Drummer“. Изнася много солови концерти на джаз фестивалите в Банско, Хасково и Варна, на блус фестивала в Русе. Свири в оригинални проекти с музикантите Живко Петров, Стоян Янкулов – Стунджи, Димитър Димитров, Теодосий Спасов, Калин Вельов и др.

За връзката между двете изкуства Едмонд казва: Ритъмът е нещо, което се повтаря циклично. Така е в живописта – черно-червено, черно-червено… Опитвам се да приложа това, което свиря на ударните инструменти, в рисуването, както и обратно – опитвам се да създам усещане за цвят, когато свиря на барабани. Има дифузия между двете изкуства, те си влияят директно.