Леон Аврам Даниел (17 февруари 1927 – 2 декември 2008) е български театрален режисьор. Роден е в Русе. Завършва театрална режисура в Ленинградския театрален институт. Режисьорската му работа е епоха в историята на българския театър.

Леон Даниел е част от така наречената „велика четворка“ в Бургаския театър, работила в края на 60-те години, която освен него включва Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. Именно те за първи път поставят забранени автори като Брехт, Дюренмат, Мрожек, Сартр и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.

Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството. Последователно работи във Военния театър, театъра „Народна сцена“, в Театъра за поезия и естрада, във Врачанския театър, в Музикалния театър и в театър „София“. След 1982 г. остава трайно в трупата на театър „Българска армия“.

Забележителни са неговите спектакли: „Три сестри“ и „Вишнева градина“ на Чехов, „Посещението на старата дама“ на Дюренмат, „Хамлет“, „Както ви се харесва“, „Напразните усилия на любовта“ и „Дванайсета нощ“ на Шекспир, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, „В очакване на Годо“ на Бекет – повече от 50 заглавия, всяко от които е събитие за зрителите и … актьорите.