„И в моето детство имаше игри, и другарчета, и разходки. Играчките наистина бяха малко – една голяма парцалена кукла, направена от мама, и една истинска гумена топка. Но затова пък имаше много, много книги – детски с приказки и най-вече дебели подвързани книги, които стояха разноцветни и мълчаливи по етажерките и създаваха атмосферата на скромния ни дом. А настроението вкъщи, оптимистично и при най-сложни обстоятелства, се поддържаше от мама.“ – разказва спомени дъщерята. Семейството живее със скромната военно инвалидна пенсия, която баща ѝ е заслужил през Първата световна война на Дойранския фронт, където по чудо е останал жив, но е изгубил едното си око. Майка ѝ няма постоянна работа – дава уроци по български и по френски (учила е една година в Сорбоната), превежда, а по някое време плете рокли за „по-заможни познати“. След 5-годишната ѝ възраст детството ѝ е ранено от непонятна за детското сърце жестокост и носи непозната за другите деца болка. Болка, която расте с времето, когато надеждите за завръщането на „безследно изчезналия“ баща са все по-слаби: „Чуех ли стъпки зад гърба си по високото стълбище, сърцето ми затрептяваше и прималяла се обръщах да видя дали мъжът зад мен не е моят баща, дали не се прибира най-после…“

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев и актрисата Мила Керанова. В резултат на прогресивното за онова време мислене на своите родители тя започва да учи английски език от малка в Американското основно училище, а след това и в Американския колеж. Леда обожава да чете. Обича поезията. Знае наизуст целия Дебелянов, Ясенов, цялата Багряна, много стихотворения от Лермонтов, Шели, Кийтс, Едгар По. За да може да плаща таксата си за обучение, работи като келнерка, а по-късно и като помощник библиотекар, което не ѝ пречи да бъде отлична ученичка. След това записва право, но увлечена от детската психология едновременно слуша лекции в Института за детски учителки към Американската детска градина. Не след дълго напуска Университета и се прехвърля в сферата на предучилищната педагогика, което още в самото начало е свързано с писането на литературни творби, предназначени за деца. Отначало отговаря за детското приложение на списание „Първи стъпки“, а по-късно става и негов редактор. Това е началото на връзката ѝ с детската литература.

Творческата кариера на Леда Милева започва в Радио София (днес БНР), където седем години ръководи детските предавания. Трудовият ѝ път преминава през издателство „Народна младеж“, като паралелно до 1966 г. е и ръководител на сценариите за анимационни филми. След това в началните години от развитието на Българската национална телевизия е неин директор, но само след изпълнено условие сама да избере главните си редактори. С тяхна помощ успява да реализира забележителни проекти. В телевизионния театър се поставят Йордан Радичков, Павел Вежинов, Николай Хайтов, Валери Петров. Осъществява се първият голям телевизионен сериал „На всеки километър“. Създава се фестивалът за телевизионните театри „Златната ракла“, започва „Златният Орфей“, „Мелодия на годината“ „Панорама“, „Атлас“.
Следва прехвърляне на попрището на международната култура като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Леда Милева членува в Съюза на българските писатели. През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН-клуб. В продължение на десет  години е председател на Съюза на преводачите в България. Била е народен представител във Великото народно събрание.
Поетесата разказва за началото на творческия си и професионален път и за сътрудниците, които е привлякла, в спомени от 2012 г.:

Нейното художествено творчество е близко и скъпо на читателите от всички детски възрасти. Тя е авторка на изключително популярни стихове, детски поеми и пиеси за деца. Огромен е приносът ѝ в приобщаването на творчеството за деца към съвременното изкуство. Нейната поезия обогатява въображението на малките читатели, усета им за багри и светлосенки,  за ритмика и хармония. Стихотворните ѝ приказки са създадени въз основа на фолклорната традиция, но със съвременно светоусещане и проблемност и се радват на нестихващ интерес повече от 60 години. Любовта ѝ към децата е безкрайна. „Знаете ли какъв музикант е вятърът?“, пита поетесата в стихотворението си „Дует“, прочетено от авторката през 2012 г.:

Само човек със светоусещане за ритъм и за красота на цветовете, формите и звуците може да създаде такава поетична картина: „Красотата понякога се появява неочаквано и в най-различни форми. Тя може да бъде един заскрежен храст, детска усмивка или една благородна постъпка. Важното е да умееш да я забележиш. А няма нищо по-хубаво от това очите и сърцето ти да бъдат винаги отворени за красотата.“ Леда Милева има над 40 стихосбирки за малчугани, сред които са книгите „По пътечките на дъгата“, „Юначе с калпаче“, „Цветни приказки“, „Когато куклите не спят“, „Как идва денят“…, пиеси и статии и безброй преводи на проза и поезия от английски, френски и руски. Част от тях са общо дело със съпруга ѝ Николай Попов. Нейни стихотворения и пиеси са издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия.
„Литературата за деца има отговорна мисия – да запали завинаги в детското сърце пламъчето на красотата, на човечността, на смелите и чисти пориви. За мен делото на писателя за деца е трудно и почтено. Затова работя с увлечение в полето на детската литература“, споделя поетесата, но и страда, че в настоящето няма приток на нови сили – „Аз не знам името на нов детски писател“.
Паралелно с вживяването в детската психика, с умението да гледа на света с очите на детето, със способността да реагира „по детски“, творчеството на Леда Милева е насочено към зряла в интелектуално отношение аудитория, носи послания надхвърлящи традиционния тематичен кръг на детската литература, превръщайки се в сериозен разговор за нравствените ценности на обществото. През 2012 г. в обръщение към бъдещото поколение тя го съветва „да има чувство за важността на своята младост“:

Съдбата я благославя да живее до дълбока старост и да пренесе културата на своя легендарен баща чак в следващия век. И навярно успешно и окончателно е завършила всичките си земни дела, щом си отива в деня, в който е дошла на този свят 93 години по-късно ( 5 февруари 2013 г.).