„Театърът ми даде толкова много, че с нищо и с никаква друга професия не бих могла да го заменя, защото за мене той е просто всичко – и храм, и убежище, и остров, на който винаги мога…
Много се е писало, говорило и се знае за нея. Една е тя в българския театър - изключително талантлива, удивително жизнена и уникална в дълголетната си кариера. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София, в…
Когато навремето пристига в Академията за изящни изкуства във Флоренция, там го арестуват, защото официалните му дрехи били ямурлук и навуща – досущ като местните разбойници. Наричат го патриарх на българското изкуство, дядо Митов или човекът с…
„Струва ми се, че успях да се докосна до всички големи проблеми в историята ни. Гордея се, че успях да променя някои официални становища, възприемани като постулати едва ли не във време, в което трудно можеше човек…
„Папа Йоан Павел II ни прие в личната си библиотека. Няма да забравя този усмихнат човек с много меки обувки и свежо лице. Гледаше с добър поглед всички нас и понеже беше писал пиеси, като разбра, че…
В изкуството има личности, които още съвремието записва неизличимо в историята. Емоционална, отдадена, достолепна, разнородна… Тя е от артистите - учители за професията и отношението към сцената. И съвсем автобиографично звучи стихотворението „Кръст“, съхранявано в Златния фонд…
Като потомка на театрална фамилия, пътят на Меглена Караламбова изглежда предопределен. Завършва английска гимназия, а след това актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. След три сезона във Варненския театър, от 1969 г.…
„Аз не си го представям живота без театър… Работата на артиста е да преодолее публиката, да я приобщи към работата, делото си. Мисля, че най-добрите артисти са и малко екстрасенси, внушаващи не само мисъл, но и духа…
Думите, изречени от героинята на Йорданка Кузманова в една от изключителните ѝ роли - Нина Заречная („Чайка“ на Чехов), са запомнящи се. Както и споделеното от нея в интервю: „Никога не ми е минавало през ума да…
"Минаваме през мълчаливите кулиси на Народния театър. Вътре няма никого, бяха запалени само лампите на дежурното осветление. Изведнъж Филип спря и гласът му стана рязък: -Свали си шапката! Минаваме през сцена!" /из спомените на Огнян Бояджиев/ Филип…