Константин Коцев (1926 – 2007) завършва право в Софийския университет (1958 г.) и актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски (1958 г.). Дебютира с Иванчо Йотата („Чичовци“ от Вазов). В Сатиричния театър, на който е един от основателите, играе: Белведонски, Давид Осипович („Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски), Айзенгринг („Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш), Сим („Старчето и стрелата“ от Никола Русев), Гоца, Исай („Суматоха“ и „Януари“ от Йордан Радичков), Ило („Кавказкият тебеширен кръг“ от Брехт), Художникът („Сняг“ от Валери Петров) и др. В тези роли се очертават трите основни сфери, в които се проявяват неговите герои – едните са с каменно лице, злобни, подозрителни, неподатливи на външни емоции; другите са добряци наивно чистосърдечни, детски откровени, с истинска вяра в доброто и третите са злопаметните – злодеи заядливи, ехидни, готови на всичко, за да осъществят болните си амбиции.

Една от коронните му роли – Жевакин в „Женитба“ от Гогол – е най-голямото откровение на Константин Коцев. Зад карикатурната форма – подскачащ на един крак, с разтеглена усмивка и фалцетни интонации, неговият герой се показва на сцената, треперещ с амбицията и отчаянието, с предчувствието за поредния провал на „малкия човек”. Пристрастеността на актьора към трагикомичното се проявява в интерпретацията на образа на Тартюф. Неговият герой не е отблъскващ с лицемерието си моралист, а дребен мошеник, жертва на обстоятелствата, като е поставен в неизгодна ситуация и успява да се спаси.

Има прекрасни изпълнения в киното („На малкия остров“, „Любимец 13“, „Завързаният балон“, „Бялата стая“, „Птици и хрътки“, „Топло“ и др.) и радиотеатъра.

Текст: Мая Бениеш