През май 1923 година Карел Чапек пише на съпругата си от Италия: „… прекарах един хубав миг на морския бряг. Там миришеше на мащерка, а аз се взирах на север, където е Чехия, и си мислех: Ето, виждаш ли, Карел, там някъде са твоите успехи, твоето име, всичко, към което толкова се стремеше; а тук ти си нищо и никой, един прашен човек, седнал на крайпътния камък, и все пак ти понасяш това, не ти е тежко; от всичко би могъл да се откажеш и най-вече от това, за което другите ти завиждат.“
Фантастика, превърнала се в действителност
„Това е целият Чапек — пише в предговора на „Разкази от единия и от другия джоб“ преводачът Георги Ленков — верен и любещ син на Чехия, чужд на славата и суетата, копнеещ да бъде обикновен човек, какъвто всъщност винаги е бил. Когато пише тези редове, той е само на 33 години, в „апостолската“ възраст на живота си. Зад него лежи едно завидно за годините му творчество: великолепните преводи от Аполинер и новата френска поезия, безброй разкази и фейлетони, писани отделно или в съавторство с брат му, художника и писателя Йозеф Чапек, пиесите „РУР“ (Росумови универсални роботи), „Средството Макропулос“, романът „Фабрика за абсолют“. В тези ранни произведения на творчеството си Чапек вече е почувствувал тревогата и страха на своя век, маркирал е посоката на бъдещото си развитие; разчупвайки черупката на сложните социални противоречия, той е достигнал ядката на проблема: противоречието между Човека и Цивилизацията.“
В съвременното общество „самата Абсолютна Истина“ и дори „самият бог“ са станали предмет на бизнес, както в политиката, така и в търговията (на всички пазари — офф и онлайн). Тази тенденция обаче се наблюдава още по времето, в което Карел Чапек прави своите аналитично-сатирични разрези на обществото между двете световни войни. Чапек има солидна научна подготовка — изучавал е философия (и е защитил докторска степен), естетика, история на изкуството, немски, английски и чешки. Поради проблеми с гръбнака и нарушени двигателни функции той никога не отива на война, но в своята журналистическа дейност се противопоставя на идеологията на националсоциализма, а след това и срещу комунизма.
През 1922 година, когато „Фабрика за абсолют“ излиза от печат, все още не е създаден първият ядрен реактор в света (20 години по късно, през 1942 година започва да работи „Чикагската купчина“, а демонстрираната ѝ мощност е едва 0.5 W). В книгата си Карел Чапек създава модел на реактор, който всъщност е толкова ефективен при изгарянето на заложеното в него гориво, че накрая не остава дори и един неоползотворен атом за производство на енергия. Неговият „Карбуратор“ (както той нарича описвания реактор) всъщност предсказва и т.нар. „божествена частица“ или Хигс бозона, който е установен през 2013 година от Европейската организация за ядрени изследвания – ЦЕРН).
За точността на неговите предвиждания свидетелства и самото начало на книгата, в което Чапек описва 1943 година:
„На 1 януари 1943 година Г. Х. Бонди, президент на заводите МЕАД, както всеки друг ден четеше вестника; той прескочи малко пренебрежително новините от фронта, отмина съобщенията за кабинетната криза и с пълни платна (а тъй като страниците на „Лидове новини“ вече отдавна бяха станали пет пъти повече, то тези платна биха били предостатъчни и за едно презокеанско плаване) навлезе в рубриката на Икономиста. Тук той кръстосва доста дълго, след което сви платната и се отдаде на размисъл.
„Каменовъглена криза, рече си той наум, изчерпване на мините; остравският басейн спира работа за дълги години. По дяволите, това е истинско бедствие. Налага се да внасяме въглища от Горна Силезия; направете една проста сметка с колко ще оскъпи това продукцията ни и след това ми говорете за конкурентноспособност! Оплескахме я; и ако Германия увеличи цените, направо ще трябва да затворим кепенците. Акциите на Занаятчийско-промишлената банка паднаха. Боже мой, каква лоша конюнктура! Каква мизерна, неблагоприятна, ялова конюнктура! Проклета криза!“
И обяснението на инженер Марек за „божествената частица“, което изключително точно се доближава до популярното описание на Хигс бозона, наречен от Чапек „Абсолют“ (Бог):
„Във всяка материя Абсолютът се съдържа в някакво несвободно състояние, да речем, като обвързана, инертна енергия; или по-просто, че Бог е вездесъщ и че, следователно, присъствува във всяка материя и във всяка частица от материята. И сега си представи, че унищожиш напълно част от материята, привидно без остатък; но тъй като всяка материя е всъщност материя плюс Абсолют, то ти унищожаваш само материята, но продължава да е налице неунищожимият остатък: чистият, освободен, активен Абсолют. Останал е химически неразложимият, нематериалният остатък, който не притежава нито спектрални линии, нито атомно тегло, нито химическа съединимост, нито закона на Мариот, нищо, нищо, ама съвсем нищо от свойствата на материята. Останал е чистият Бог. Химическото нищо, което действува с огромна енергия. И тъй като е нематериално, то не е свързано със законите на материята. От самото това следва, че то се проявява по противоприроден, съвсем чудотворен начин. Всичко това произтича от предположението, че Бог присъствува в материята.
На мен ми се струва — продължи Марек предпазливо, — че някои изключителни личности са в състояние сами в себе си да разграничат материалната от божествената субстанция; разбираш ли, да отделят просто или да изцедят Абсолюта от собствената си материя. Примерно Христос, чудотворците, факирите, медиумите и пророците успяват да правят това с помощта на някаква психическа сила. Моят Карбуратор го прави по чисто машинен път. Това е нещо като фабрика за Абсолют.“
А последвалата реакция от страна на Църквата в лицето на епископ Линда е чудесна философска сатира, която съвсем вярно описва съвременната неадекватност, с която църковните клирици реагират на изменящата се действителност:
„Науката без догми представлява една шепа съмнения. По-лошото е, че вашият Абсолют противоречи на църковните закони. Не е в съгласие с науката за тайнствата. Не щади църковните традиции. Нарушава по един груб начин науката за Троицата. Не се съобразява с апостолическата иерархия на клира. Не се подчинява даже на църковния екзорсизъм. И така нататък. Накратко, държи се по един такъв начин, който трябва категорично да се отхвърли.“
И след категоричното „отхвърляне“ идва и йезуитското предложение, от което могат да се възползват всички:
„Да се споразумеем! Достопочтената консистория реши, че с оглед на църковните интереси е склонна да се съгласи да поеме патронажа над този ваш, ммм, ммм, Абсолют; да направи опит да го приведе в хармония с католическото вероучение; ще обяви дом номер 1651 в Бржевнов за чудотворно място за поклонения…
На 12 декември най-сетне в Рим се извърши деификацията на Абсолюта. Седем хиляди духовници, носещи свещи в ръце, придружиха Светия отец до Съборната църква „Св.Петър“, зад централния олтар бе монтиран най-големият — дванайсеттонен Карбуратор, — подарен на Светия престол от концерна МЕАД. Обредът продължи пет часа и през това време бяха стъпкани хиляда и двеста верующи и наблюдатели. Точно по обяд папата запя „In nomine Dei Deus“ (В името на Бога) и в същия момент започнаха да бият камбаните във всички католически храмове по света, всички епископи и свещеници се обърнаха с гръб към олтарите и възвестиха на верующите:
Habemus Deum! (Имаме си Бог)“
Противоречието между Човека и Цивилизацията
Много от тези съждения напускат страниците на фантастичния роман и продължават да живеят в „Средството Макропулос“ — „рецептата за 300-годишен живот“, което се превръща в радиотеатъра „Делото Макропулос“:
Освен с публикации за различни чешки вестници Карел Чапек е ангажиран и с написването на редица разкази, които обединява в две издания — „Разкази от единия джоб“ и „Разкази от другия джоб“. Преди да започне работата си по тях той сам си задава въпроса: Как трябва да изглежда разказ, писан за вестниците?
„Преди да седна да пиша аз огледах своята задача много сериозно. Трябваше да си дам сметка какво точно представлява нашата читателска публика, че това не означава да пишеш художествена литература за някакви си две хиляди избрани читатели, че тук съм изправен пред шейсетте хиляди читатели на вестника и че между тези шейсет хиляди има млади хора и деца и пред мен следователно стои една тежка морална задача и огромна отговорност, многократно подсилвана от големия брой на читателите.“
Голям поклонник на науката и техниката, Карел Чапек е и един от създателите на научнофантастичната литература. Заедно с брат си Йозеф Чапек той е създава думата „робот“, която днес принадлежи към словесния фонд на всички езици в света. За първи път я употребява в пиесата „Р. У. Р.“; а „робот“ произлиза от „робота“, което значи „принудителна работа“.
А в своите приказки Чапек се обръща отново към живота на обикновените хора. За малкия свят, който той изгражда, пише преводачът му Георги Ленков:
„Това са „дребни“ прози за обикновени хора и неща — един „малък свят“ на делничното, в който Чапек открива красота и смисъл. В тези бегли на пръв поглед ескизи за човека и незначителните явления на нашия свят, за нещата и животните, написани с присъщата на Чапек изострена изобретателност, се извършва едно проникване във вътрешния мир на човека, много по-дълбоко, свежо, оригинално, художествено в сравнение с големите теми от първия му период. Именно тук Чапек „уплътнява“ своя поглед към човешкото в човека и е опознал до дъно микрокосмоса на човешките чувства.“
А в радиоадаптацията на „Разбойническа приказка“ Карел Чапек отново противопоставя човешкото срещу божественото право — епископът срещу сирачето Алоис:
Следващите му произведения — романът „Война със саламандрите“, пиесите „Бялата болест“ и „Майка“, са велики достижения в творчеството му и световен връх в антивоенната литература. „Война със саламандрите“ описва фашисткия „нов ред“ — най-полицейския от полицейските режими, който превръща хората в машини, в роби, в… саламандри. Саламандрите на Чапек всъщност са изгубили човешкия си образ хора, жалки и непълноценни, защото са поставени в условията на една фашистка държава, която има нужда тъкмо от такива унифицирани човешки единици, от бездушни автомати — фантастичен роман, в който фантастиката прераства в действителност.
Светът, в чиято доброта и справедливост Чапек вярва, проблемът за търсенето на истината и справедливостта, може да премине през съчувствието на писателя към крадеца или слугинята, към полицая или убиеца, като измества противоречията (на същия този свят) някъде извън жизнения обхват на разказите му. Човекът, за когото той пише, има пред себе си един модернизиран (роботизиран) свят, който крие реалната опасност да погуби тези, които не могат да го удържат в ръцете си.
„Представете си каква тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което знаят!“