Подписката пред "Кристал"Живко Ангелов
Подписката пред "Кристал"

През есента на 89-та градинката пред „Кристал“ в столицата продължава да е традиционно оживена от художници и майстори на приложното изкуство. За две седмици мястото се превръща в пространство на неподозирано дотогава гражданско действие. Активисти на Независимо сдружение „Екогласност“ започват да се събират пред „Кристал“ всеки ден за по няколко часа, за да осигурят подписите, нужни за петицията до Народното събрание относно проектите за ХК „Места“ и ВК „Рила“. Двата проекта възлизат на стойност над 1,5 млрд. лева и ще увредят непоправимо деликатната биосфера на планината. В петицията се иска да се изготви екологична експертиза, която да се обсъди публично, и да се проведе допитване за изпълнението на проектите. На 14 октомври 1989 г. е първият ден, в който активистите окачват на два статива текста на петицията и кратка информация за сдружението. До 26 октомври са събрани над 7000 подписа, въпреки опитите за провокации и заплахи от страна на постоянно присъстващи „наблюдатели“. Важно е да се отбележи, че по същото време в София се провежда известният Екофорум и акцията срещу „Екогласност“ привлича вниманието на международните делегати, които виждат в нея потъпкване на човешките права и свободи.*

Напрежението започва да се изостря ден по-рано, като събиращите подписи не са допуснати до центъра на градинката с мотив, че художниците недоволствали от тяхното присъствие. Нещо, което в последствие се оказва невярно. На 26 октомври около 10 часа сутринта група членове на „Екогласност“ се срещат на ъгъла на улиците „Георги Раковски“ и „Патриарх Евтимий“, за да отидат за стативите, масичката за подписи и материалите. По това време на мястото пристига микробус „Чавдар“, от който слиза цивилен мъж и ги предупреждава да се насочат към Южния парк, където според писмо № 94-А-64/25.Х.89 г. от кмета на София Стефан Нинов е мястото за провеждане на „паралелни“ мероприятия по време на ЕСОС (Екофорума). Членовете на „Екогласност“ тълкуват това като препоръка, а не като забрана и продължават към „Раковска“ № 132, където в апартамента на Констанца Попова се държат информационните материали. При излизане от дома ѝ, което се случва някъде към 10:15 часа, неколцина цивилни мъже слизат от „Чавдар“-а и натикват насила в микробуса водещата в деня група на „Екогласност“ – Александър Каракачанов, Красимир Кънев, Деян Кюранов, Николина Николова и Лиляна Александриева. Това се случва пред смаяните погледи на случайните минувачи и няколко чужди журналисти, оказали се свободни точно по това време, поради отмяната на пресконференцията на официалната българска делегация на Екофорума. Сред натиканите вътре се оказва и студентът по информатика Данко Иванов, който не е член на „Екогласност“, но постоянно е на подписката, както и английският журналист Майк Пауър. Над тях също е упражнено насилие в следствие на опитите им да снимат. След обиколка из софийските улици, докато униформените чакат да получат заповед, групата най-накрая бива стоварена в Южния парк.

      Официалната информация от българска страна за случилото се на 26 октомври 1989 г. – изказване на тогавашния министър на МВР Георги Танев

Междувременно пред входа на градинката откъм „Раковска“ тече бурна разправия между насъбралото се множество граждани и милиционерите, изпратени на място. Скоро идват нови цивилни „биячи“, които започват да извличат от тълпата набелязани лица и да ги товарят на паркираните наоколо поне три камионетки, два автобуса и няколко джипа. Общо около 30 души – и активисти от всички „неформални“ сдружения (Петър Слабаков, Вероника Николова, Пламен Даракчиев, Коста Георгиев, Димитрина Петрова, Любомир Собаджиев, Владимир Кънев и много други), и случайни граждани, включително и чужди – са бити или откарани на различни места в града или извън него и пуснати. Очевидците са потресени. Всичко приключва за около час, но после поне още толкова време на мястото продължават да прииждат хора. На тях милиционерите, пазещи входовете на градинката, обясняват, че се снима филм.

След като са пуснати, активистите на „Екогласност“ решават да продължат подписката след обяд пред входа на Южния парк, като за промяната е написана на ръка огромна обява, която Петър Берон трябва да окачи пред „Кристал“. Въпреки надзора на милиционерите в следващите няколко дни в Южния парк започват да идват граждани, които да подпишат петицията. През цялото време на събирането на подписката много граждани заявяват писмено желанието си да станат членове на сдружението. До 30 октомври  подписите вече са над 9000, а в деня на протестното шествие срещу комунистическия режим на 3 ноември техният брой е 11 545.

Датата 26 октомври 1989 г. остава в историята като „побоя пред „Кристал“, но и като първото открито заявено, организирано и публично неподчинение на режима. Случилото се предизвиква скандал с широк международен отзвук. Още същата вечер 12-те страни членки на Европейската икономическа общност внасят писмен протест на Европейската среща по повод нарушаването на човешките права и свободи. „Седмицата между 26 октомври и 3 ноември бяха дни на автентично гражданско действие – споделя политологът Емил Георгиев, активист на „Екогласност“. – Нещата бяха излезли извън контрола на подставените в редиците на дисидентското движение. Това е едно важно време за събуждането на гражданския дух у българина.“

      Част от изказване на Емил Георгиев, който прави ретроспекция на случилото се през есента на 89-та, в интервю за предаването „Неделя 150“ – запис 2009 г.

*Използвани са материали от книгата „Независимо сдружение „Екогласност“ 1989 г.“, съставители: Лиляна Александриева, Александър Каракачанов, София, 2009


1989: имена, събития, любопитни факти