… Почти винаги тръгвам от природата, от онова, което наблюдавам около себе си. Ръждата или една олющена стена за повечето хора е нещо грозно, аз пък в тази олющена стена забелязвам времето. Тази стена е била боядисвана седем или осем пъти, по нея има различни културни слоеве. Това всъщност е поглед назад – към човешки съдби, дъждове, слънце. Въпросът е как гледаме натурата. Обикновено човек, като гледа едно дърво, вижда неговия ствол и неговата корона. Аз гледам кората на дървото, гледам я отблизо. Опитвам се да взема цвят, структура, която е характерна и сама по себе си е абстрактна.