… Те са точно сънувани персонажи, това не са реални хора, но това са едни понятия за състояния душевни, за настроения. Това е нещо много интимно, то е много мъчно да се каже с думи… Но основното е, бих могъл да кажа, едно притихнало, елегично настроение на самовглъбяване, на самосъзерцание и т.н. Но аз особено искам да подчертая тука участието на моите млади колеги като Ивайло Мирчев, Димитър Чолаков, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, които се проявяват на едно високо, завидно ниво. Мен особено ми допадат, разбира се, всичките… Как да кажа, това е една твърде сериозна конкуренция и интересното е, че те се връзват много добре с нас и в никакъв случай не може да се отделят тези четиримата от Пловдив или онези другите… Напротив, всичкото е на едно много високо ниво… Що се касае до пловдивското изкуство, аз наистина съм ревнив, защото и сега спокойно мога да кажа, че Пловдив през 60-те години, пък и след това, създаде своя пътека в българското изобразително изкуство.