Потомък на знатен Старозагорски род, описан в енциклопедии и оставил следа в българската история в различни сфери като медицина, политика, право, театър, музика, история, армия, литература, кино, дипломация, Иван Стоянович (29 януари 1930 – 10 януари 1999) носи в кръвта си интелекта и непокорството на предците, но съдбата му определя да ги отстоява и доказва в трудни времена на промени, политически интриги и нестабилност. Дядо му Иван Стоянович – Аджелето е един от организаторите на Съединението, участник в Сръбско-българската война от 1885 г., дълги години е бил главен директор на пощите и телеграфите, уредник на първото българско училище, дипломат и т. н. Фамилията в продължение на години е кръвно свързана със съдбата на България, поддържа тесни връзки с най-изтъкнати хора, включително и с царската фамилия, познава събитията преди 9 септември 1944 г. и след това. Полковник от запаса Сава Стоянович, брат на дядо му, е участник в Балканската и Първата световна война като артилерист, пише за Тутраканската епопея. Личните имена, които се преповтарят в този род през поколенията и до днес са Иван, Петър, Тодор, Жана.
Иван Стоянович е роден в София. Въпреки детската си мечта да стане музикант завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Като юрист обаче работи само една година (1953-1954). Управляващата партия не му разрешава да практикува. Причината – дядо му Иван Стоянович е бил съветник на цар Борис III и царското семейство често гостувало в дома му. В следващата една година Стоянович е редактор в Радио София. Над 30 години е главен редактор на списание „Български филми“ (до 1990 г.). За кратък период е главен редактор на сп. „Интеркино“, а през 1992 и 1993 г. работи в БНТ като директор на културните програми. Известен период е директор и на Студията за анимационни филми „София“.
Впечатляващи са неговият аристократичен стил, но и непредсказуемото и оригинално чувство за хумор. Високо ниво интелектуалец Иван Стоянович е най-вече кинокритик, но и театрал, журналист, редактор, сценарист и писател. Автор на книгите „50 интересни срещи“ и „50 интересни срещи 2“, „Съседът – мой приятел“, „Ние другите“, „Дърти ангели“ и др., на над 29 сценария за документални и анимационни филми, както и на много статии, рецензии, есета. Творчеството му е огледало, в което се оглеждат битието и нравствената драма на българския интелектуалец от времето на тоталитаризма. Като главен редактор на списание „Български филми“ той прави изключително много за популяризирането на българското кино. Затова е и единственият българин, представен в илюстрования каталог на Британския филмов институт, посветен на 100-годишнината на киното. Този каталог съдържа биографии на видни кинодейци от цял свят.
Страстен любител и познавач на класическата музика, полиглот с широк кръгозор, личност, чиято критическа дързост, интелигента язвителност и езоповска аргументация по отношение на историята и политическата почтеност предава и на синовете си Петър и Димитър Стоянович. Първият – историк, доктор по философия, политик, журналист, а вторият – историк, журналист, кинокритик, сценарист.
„С цялата греховност, която носим, успях в годините да бъда почтен. Бих искал това да остане като символ и когато един ден умра да кажат: „Той беше свестен човек.“