Иван Кондов и Росица Данаилова в спектакъла „Чудак“ на сцената на Театъра на армиятаimpressio.dir.bg
Иван Кондов и Росица Данаилова в спектакъла „Чудак“ на сцената на Театъра на армията

„Странно нещо е професията на актьора – да съществуваш в образа на друг човек, като си оставаш същият. Тайната е в способността на дадена човешка индивидуалност да се претворява в една или друга образна ситуация, била тя пластична или психологическа. Т.е. да представяш живота такъв какъвто е, но живота, изобразен вече чрез средствата на твоето съзнание и емоционална природа. Понякога това качество на актьора се нарича дарование. Минаха много години, за да може да преповтаряме стари азбучни правила, дали е дарование, дали е функция на някаква подсъзнателна дейност на човешкия мозък, на човешката емоция. Много е трудно да се отговори на този въпрос. Може би най-странното в нашата професия е, че човекът актьор, който притежава умението да претворява живота, вероятно живее в един по-особен свят, който изпреварва света на останалите, в едно свое пространство с измерения на неизмеримото, ако мога така абсурдно да определя своята мисъл. Разбира се, аз говоря за онези изключителни дарования, за ония таланти, които са минали през българската сцена и които са ме покорявали и озадачавали със своето изкуство“ – споделя театралният и филмов актьор Иван Кондов.

В ролята на граф Игнатиев – откъс от пиесата „Дипломати“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, постановка на Енчо Халачев в Народния театър, 1978 година:

Иван Кондов (18 юли 1925 – 8 септември 2004) е роден във Варна, където завършва строителен техникум. Животът му като юноша не е лесен. Остава без баща и летата е принуден да работи, за да помага на майка си. През 1947 година, без да има професионално образование, е приет като стажант актьор в Разградския драматичен театър. Две години по-късно се явява на изпит и получава званието артист по чл. 9. В следващите десет години играе в драматичните театри в Хасково, Русе, Бургас и Сливен. От 1958 години става част от трупите на столичните театри – „Алеко Константинов“, „Българска армия“, „Сълза и смях“. Играе в Народния театър „Иван Вазов“ и в театър „София“. Влиза майсторски в главните роли в постановките „Хамлет“, „Езоп“, „Чудак“, „Еснафи“, „Грехопадението на Милър“, в които си партнира с Росица Данаилова, неговата първа съпруга. Силни са превъплъщенията му в  „Крал Лир“, „Краят на книга шеста“, „Я колко макове“, „Майстор Барбара“ и много други. В радиоразговор от 1991 година актьорът определя като куриоз в своята творческа биография постановката „Коварство и любов“ в Русенския театър на режисьора Георги Стаматов, видял единствено него в комедийната роля на Маршал фон Калб:

„Другият много щастлив творчески момент, който остана в паметта ми за цял живот, е когато ми се наложи да играя Езоп. Това беше в Бургаския театър през 1958 година – спомня си актьорът. – Тогава правихме експериментален театър. Режисьор беше Леон Даниел. Дълго време репетирахме, разбира се, всичко беше много интересно и любопитно. При мен винаги е имало хъс в работата. И на едно от представленията монологът, който носеше в себе си като съдържание темата за свободата на човешката личност, не знам как е прозвучала вечерта на това представление, не знам какво се е случило и със самия мен, трудно е да се обяснява всичко до край. Изглежда в нашата професия има все пак някакво тайнство. Публиката стана на крака, но не ръкопляска. Миг, два напрежение от моя страна, напрежение, което усетих от залата, защото актьорът има това качество да усеща какво става в залата, и след това едни странни ръкопляскания. Вероятно това са били ония три секунди изкуство, за което Станиславски говори в своите произведения. Друго такова усещане през тези близо четири десетилетия присъствие в българския театър, аз не съм имал.“

Отличително е мястото на Иван Кондов и в българското кинематографично изкуство. Сред открояващите му филмови роли са: Велев от „Бягство в Ропотамо“, Иван Нейчев от „Сиромашко лято“, Кольо Колев от „Голямото нощно къпане“. Той е Бащата на Мария в „Обич“, Патриарх Йоаким в „Сватбите на Иван Асен“, професорът по хирургия Калин Калинков в „Семейство Калинкови“, Въло Игнатов в „Процесът“ и още много други.

В ролята на Евтим Манасиев (бащата) в откъс от филма „Неспокоен дом“ (1965) по сценарий на Павел Вежинов, режисьор Яким Якимов:

През 1973 година, с повече от двадесет роли в киното и над деветдесет в театъра, удостоен със званието заслужил, а след това и народен артист, Иван Кондов завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Същата година е препоръчан за директор в Драматично-кукления театър във Враца, който по онова време се намира в творчески застой. Кондов приема поканата с условие да разполага с цялата творческа свобода, която е нужна, за да издигне театърът отново до неговите върхове. Изкарва два мандата и успява да възобнови добрите театрални традиции в града. В интервю за Националното радио от 1991 година Иван Кондов споделя своите размисли върху изконната връзка между изкуството и твореца, за актьора, който е сътворен с различна нервна система, и за мълчаливия диалог между живото творчество и зрителната зала:

Иван Кондов твори в един силно продуктивен за българския театър и кино период – 50-80-те години на XX век. Сред плеядата големи имена той отличава партньорството си с Кирил Янев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Спас Джонев. Говори с преклонение за учителите си Кръстьо Сарафов, Иван Димов, Георги Стаматов и за чудесната работа с режисьорите Вили Цанков, Леон Даниел и др.

„Понякога чудачеството става едно сериозно начало в съществуването на отделния човек. Може би – разсъждава актьорът – животът се крепи именно на тези чудаци с чисти помисли и душевност, с искрени намерения по отношение на голямата идея за добруването на човека. С театъра срещата ми беше случайна. Проходих благодарение на много творци, с които съм се срещал в своя творчески път. Въобще в това отношение аз бях щастлив човек, защото животът ми премина под знака на изкуството, което аз раздадох дотолкова, доколкото го имах в себе си.“

По тази публикация работи Анна Капитанова