„Ето ни нас, представителите на този високотрудолюбив народ, стоим тук с всичките негови добродетели, слабости и крайности, носим в сърцата си неговите мъки и неговите надежди. Не ги заобикаляйте и не се плашете от тях, а ги изцерете! Координирайте усилията ни в обща служба на неговата съдба. Не се плашете от никого и не пазете България от българите!”
Словото на Иван Багрянов в защита на отруденото селячество прозвучава за първи път на 22 юни 1938 година от трибуната на Народното събрание. С дълбокото познаване на нуждите на селото, както и средствата за една оздравителна политика, тази реч откровено засяга болезнените струни на селскостопанската действителност по това време. Тя е един тревожен призив за преоценка на държавната аграрна политика, за бързи и ефикасни мерки за спасяване от пълна разруха основния поминък на страната – земеделието.
Иван Багрянов е роден на 27 ноември 1891 година в село Воден, Разградско, в семейството на богат земевладелец. Първо учи в родния си град, а през 1912 година завършва Военното училище в София като първенец на 32-ри випуск. Като адютант на цар Фердинанд и офицер-артилерист той участва във войните от 1912 до 1919 година. За смелостта си е награден с осем български и чуждестранни ордена за храброст, между които германски, австрийски, баварски и саксонски. След края на Първата световна война, цар Борис III, който вече е провъзгласен за български цар, го назначава за свой адютант. Багрянов става сред най-близките приятели на царя, заедно с Първан Драганов. И двамата са мъже на действието, енергични и активно ангажирани в политиката.
През 1919 година Иван Багрянов напуска военна служба, следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена, а от 1923-та до 1938-ма се занимава със земеделие край Разград. Там основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша.
Народен представител е в 24-то Обикновено народно събрание и министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Георги Кьосеиванов и проф. Богдан Филов от 1938 до 1941 година. Инициира гласуване на редица закони, свързани с подобряване условията за земеделските стопани, за облекчаване на задълженията, справедливи цени и борба със спекулата. Негова кауза е борбата с безработицата в селското стопанство, обхванала повече от един милион души.
От 1939 до 1944 година Багрянов е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги. Негово е предложението за изграждане на 20 лечебно-почивни станции, както и приемането на Закон за земеделските пенсии, с който България става първата страна в света, осигурила старините на земеделските стопани навършили 60 години, с 300 лева месечна пенсия.
На 7 септември 1940 година в изпълнение на Крайовската спогодба Южна Добруджа отново става част от Царство България. При изтеглянето си обаче румънските власти отнасят земеделските машини. Време е за сеитба, а 1 200 000 декара добруджанска земя не само няма с какво да се изоре, но липсват и семена за посев. Тогава Иван Багрянов, в ролята си на министър, мобилизира българската войска и администрацията в освободена Добруджа и осигурява необходимите трактори, коли и камиони със земеделски инвентар и семена, посрещнати с огромна радост от добружанци.
Багрянов се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт и на 4 февруари 1941 година си подава оставката в Министерския съвет като заявява: „От земята дойдох, към земята се връщам”. Прибира се на село, но не за дълго. По патриотични подбуди или заблуден от регентите, че може да направи генерална промяна във вътрешната и външната политика само с „козметични средства”, „царедворецът”, както го наричат заради близостта му с царския двор, поема управлението на държавата по време на Втората световна война, три месеца преди Червената армия да мине Дунава и антифашисткото движение е в разцвета на силата си.
В спомените си за политическото лято на 1944-та Цола Драгойчева, функционер на Българската комунистическа партия (БКП), разказва за идването на власт на правителството на Багрянов, запис 1954 година, Златен фонд на БНР:
Иван Багрянов оглавява 61-вото правителство на Царство България, управлявало страната от 1 юни до 2 септември 1944-та, в което освен премиер, за кратко е и министър на външните работи и изповеданията (заменен на министерския пост от Първан Драганов). Това е безпартийно правителство, в което участват политици с прогерманска ориентация: проф. Александър Станишев, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Савов, ген. Руси Русев, Първан Драганов, д-р Александър Сталийски, Славейко Василев и други. Багрянов се старае да балансира във външната и вътрешната политика – повишава цените на земеделските продукти, закрива Дирекцията за пропаганда, готви освобождаване на осъдените и интернираните по антиеврейския закон за защита на нацията, подготвя закон за амнистия за политическите затворниции.
Борис Колчев, министър в кабинета на Иван Багрянов, коментира по държавното радио програмната реч на министър-председателя, запис 1944 година, Златен фонд на БНР:
Във външната политика първостепенна цел е да бъде удържан натискът от страна на Германия за пряко участие на страната ни във военните действия и да не се допусне България да бъде окупирана от съветската армия, за да се осуети съветското влияние и установяването на комунистическа власт. За да избегне това, правителството търси възможност за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. С такава задача в Кайро е изпратен англофилът Стойчо Мошанов. От разговорите, които води обаче се разбира, че съюзниците вече са разпределили сферите си на влияние на Балканите, а България е обещана на Съветския съюз.
„На 23 август 1944 година – пише историкът Ангел Цураков – с разгром на германците завършва Яшко-Кишиневската битка. Войските на Трети украински фронт достигат до българската граница. Три дни по-късно правителството обявява, че Царство България ще спазва пълен неутралитет спрямо воюващите страни. От прегрупирането на съветските части на северната ни граница обаче от пропагандата на руските радиостанции и от поведението на САЩ и Великобритания става ясно, че той няма да бъде уважен.”
Правителството на Иван Багрянов подава оставка на 2 септември 1944 година, за да бъде съставено ново в последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България. Тогава министър-председател става Константин Муравиев до Деветосептемврийския преврат, когато е завзета централната и местна власт. Превратът е организиран от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт (ОФ) и извършен през нощта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 година. На власт идва правителството на ОФ, начело с Кимон Георгиев. За съжаление управлението на Багрянов не дава шанс на настоящите победители да погледнат на него ако не благосклонно, то поне снизходително. Според тях не са предприети дори минимални опити за скъсване с Германия, не се върши нищо във връзка с амнистията на политическите затворници, продължили са акциите срещу партизаните, като единствено смекчаване е разпореждането „да не се палят къщите и заловените да не се разстрелват публично”.
На 20 декември същата година Иван Багрянов е изпратен пред т.нар. Народен съд и дава своите „саморъчни показания” написани върху 110 печатни страници. Както и Богдан Филов, Багрянов е обвинен, че вкарва България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия. Конкретните му обвинения, известни по-късно като „скалъпени обвинения”, са за това, че е пратил Стойчо Мошанов в Египет да преговаря страната ни да бъде окупирана от 7-ми американски флот, както и че е разоръжил германците в Добруджа и им върнал оръжието на сръбската граница.
Разказ на ген. Лукан Варадинов, началник на личната охрана на Георги Димитров, за митинга пред Съдебната палата по време на Народния съд, запис 1988 година, Златен фонт на БНР:
Историята свидетелства, че благодарение на Багрянов на нашата територия не се развиват военни действия, т.е. той е човекът, който ни спасява от огъня на войната.
„Много отдавна между княгиня Евдокия и Иван Багрянов имало любов и даже щели да се женят, обаче цар Фердинанд се противопоставил на този брак”, информира народните съдии по време на съдебния процес, дворцовият чиновник Павел Груев.
Багрянов е осъден на смърт и е разстрелян на 1-ви февруари 1945 година. Цялото му имущество е конфискувано – земята, домът в София, дори и дрехите (според сина Михаил Багрянов).
Реабилитиран е на 26 август 1996 година от Върховния съд на Република България.
„Успехът на политиката на Багрянов зависеше не толкова от умението, неговото и на екипа му, своевременно да вземе нужните решения, за да изпълни задачата си, която беше много сложна за изпълнение, но преди всичко от международните фактори. Тъй като следвоенната съдба на България се определяше не от сръчността и интелекта на българските ръководители, а от взаимоотношенията между съюзниците в края на Войната. В такъв смисъл Багряновата политика беше в голяма степен обречена”, дава своята историческа оценка акад. Илчо Димитров, автор на книгата „Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник“. И допълва, че има „въпроси в историята, които докогато съществува интерес към тях, все ще са спорни”, запис 1995 година, Златен фонд на БНР: