Преди 110 години е обявена Независимостта на България, няколко дни като дата след Съединението. Османската империя е изтикана от някои части на България, вследствие на което провинциите Босна и Херцеговина са анексирани от Австро-Унгария. Предизвиква се една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година. Създават се предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Десет години след Независимостта, на 15 септември 1918 година, е дадено началото на последната битка на Балканския(той е и Македонски, е и Салоникски) фронт от Първата световна война, в резултат на което българската армия, сражаваща се на страната на Германия, е разбита и практически унищожена. Цар Фердинанд едва не загубва главата си в най-прекия смисъл на тези думи.
В операцията, получила от Антантата названието „Вардарска“(на името на река Вардар), а у нас – „Битката за Добро поле“, странно, защото всъщност не е поле, а планина, участват дори и отвъдморски колонии срещу България и Германия. По този начин, това е може би най-международната битка от Първата световна война.
Сърбите са поставени най-отпред. Това не е случайно. През 1915 г. България забива нож в гърба им, което довежда до тяхното поражение и пълната окупация на страната. Това поражда ожесточена омраза към „братята“, която рядко се вижда в световната история. Особено, ако говорим за съседни и етнически близки народи.
Сръбската армия се евакуира в Гърция и от там с помощта на съюзниците ни нанасят съкрушителен удар. На 20 септември дълбочината на фронта вече е 50 километра. Германо-българският фронт е разцепен на две. Армията на ген. Фон Щойбен се скрива в Албания, а трите български армии на генералите Тошев, Луков и Нерезов изоставят позициите си и почти не указват съпротивление.
В последните дни на септември българите започват да дезертират и се предават в плен. На 26 септември сърбите без бой завземат важения транспортен възел Велес, а англичаните, настъпващи по десният фланг, стъпват на територията на България и превземат град Струмица. Французите за първи път след 1914 година вкарват в бой кавалерия и на 29 септември превземат Ускюб(днешната столица на БЮРМ, Скопие) и намиращия се там български брониран влак.
Днес, в края на септември, пак има драми на тези територии, но вече в много по-мирен вариант. Македонското общество е разделено на две дни преди националното допитване за името на Бившата югославска република Македония(БЮРМ). Повечето македонци подкрепят споразумението с Гърция за промяна на името, макар и разликата да е по-малко от 2%. Сондажът на Market Vision за новинарския сайт Mkd.mk показва, че 51,1% от респондентите заявяват, че ще гласуват с „да“ на въпроса дали одобряват споразумението с Гърция за името, което ще им позволи да се присъединят към ЕС и НАТО.
Само 33,4% от етническите славяни подкрепят споразумението, докато 66,5% го отхвърлят. 95% от етническите албанци казват „да“ на сделката за наименованието Северна Македония, която се намира на юг от България.
Антон Митов