Ако приемем, че напоследък се наблюдава картина на фаворизация в геополитически план на една част от православния свят за сметка на друга, представена основно от славянски народи, ще бъдем съвсем точно – политически коректни. Три православни църкви до момента са признали Украинската православна църква (УПЦ) като независима. Това са Вселенската патриаршия, дарила томос за автокефалия, Гръцката православна църква и Александрийската патриаршия.
В Киев на свой ред очакват, че през 2020 г. признание УПЦ ще получи и от Кипърската и Румънската църква, т.е. основно доминирани от гърци православни църкви са признали или се очаква да признаят УПЦ като автокефална – и това на фона на засилена активност в Атина по темата. Подозренията са, че съществува схема, по която да се подкрепят приписваните на Вселенската патриаршия намерения да се превърне в „православен Ватикан“. В българските медии вече бе цитиран небезизвестният руски протойерей Всеволод Чаплин да казва, че Вселенската патриаршия се е превърнала в клон на Държавния департамент. Това, от една страна, ще бъде действие срещу Руската православна църква (РПЦ) и Московската патриаршия, но от друга, ще раздели православния свят.
Всъщност, това вече се случва.
Вселенският патриарх Вартоломей лично благодари на Атинския архиепископ Йероним за позицията на събора на гръцката епархия и лично на него за признаването на Украинската православна църква. Гръцката православна църква е първата, признала автокефалията на УПЦ, след като патриарх Вартоломей на 6 януари тази година подписа в Истанбул декрета за Украинската православна църква. Преди това патриархът приветства успешното провеждане на обединителния събор в Украйна. Патриарх Вартоломей покани митрополит Епифаний, за да му връчи томос за автокефалност. По този начин Вселенският патриарх, духовният лидер на всички православни християни по света, сложи край на повече от 300 години московско владичество и призова православните църкви да признаят УПЦ. Тя е под върховенството на Руската православна църква от 1686 г.
И така, Украинската православна църква получи автокефалия от Константинопол (Вселенска църква), тоест независимост от Руската православна църква.
Декретът, с който Константинополската патриаршия разрешава спорен въпрос, се нарича томос (в гръцката традиция би било по-правилно да се нарича „фомос“). В отговор на томоса Руската православна църква прекрати евхаристийното общение с Константинопол, тоест сега енориашите на Руската православна църква не могат да се молят и да получават причастие в църквите на Константинополската патриаршия и свещениците няма да могат да извършват службата заедно. Храмовете на Истанбул, църкви в Гърция, Крит, Родос и Атон принадлежат на Константинополската патриаршия. Атон е едно от основните места за поклонение на всички православни.
Логиката на древните църковни канони, ако ги следвате докрай, е следната – Константинополският патриарх Вартоломей: след като е влязъл в общение с разколниците, той автоматично става схизматик. Трудността е в това, че всички други православни църкви ще продължат да общуват с него, което означава, че те също са схизматици. Схизматици ще са и от РПЦ, защото също продължиха да общуват с Константинополския патриарх. Тоест резултатът е „змия, ухапваща опашката си “.
Слово на Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски на Всеправославния събор в София (на гръцки език, начало), запис от септември 1998 година:
Схизма на гръцки означава „разкол“. Схизмите формално възникват поради някои дреболии, но в основни важни неща за главите на църквите, но всъщност се случват поради преразпределението на сферите на влияние. Най-хубавото е, че същността на църковните схизми е изобразена от Джонатан Суифт в един от епизодите на „Приключенията на Гъливер“. Спомняте ли си войната между върховете, имаше такива, които вярваха, че варените яйца трябва да се консумират от острия край, и други, убедени, че трябва да се ядат откъм тъпия им край? Константинополският патриарх Акаций и църквата на Рим започнаха вражда през 484 г. поради факта, че Акаций е монофизит, той признава само божествената природа на Христос. Схизмата завършва през 519 г., 30 години след смъртта на Акаций.
През 726 г. избухва конфликт между Рим и Константинопол за иконоборците. Византийските императори подкрепяха иконоборците, онези, които считаха образа на светци върху иконите за идолопоклонничество и се застъпваха за пълна забрана на иконите.
По време на конфликта между църковните либерали и консерваторите, ученият Фотий става Константинополски патриарх, глава на Константинополската патриаршия. Неговите противници обявиха назначението за незаконно и се оплакаха на папата. Папата отлъчва Фотий от църквата, а Фотий отлъчва папата. От 858 до 867 г. папата е бил незаконно на трона според патриарха, а патриархът – според папата. Все пак Фотий е уволнен през 867 г., но през 877 г. отново става патриарх, но този път няма конфликти.
И накрая, Константинопол раздели отношения с Рим през XI век поради въпроса за произхода на Светия Дух, а също и заради хляба (безквасен или квасен) за причастие. През 1054 г. Константинополският патриарх и папата разменят анатеми, а чрез „Великата схизма“ християнството се раздели на православие и католицизъм.