БГНЕС
В сцена от постановката "Квартет за двама" с Цветана Горкиева

Със своите над 60 роли в театъра и над 36 в киното, Антон Радичев определено е от актьорите, които заразяват с магия публиката при всяка поява на сцената. Всенародна популярност го спохожда покрай клуб НЛО, където, от малкия екран, влезе във всеки дом. Той е от малкото щастливци, които попадат директно от студентската скамейка в Народния театър. Има качеството да е творец, който е постигнал едно от най-важните условия за успех – да е естествен. Присъства на сцената така, като че не играе. Зад тази му способност обаче са скрити много отделено време за наблюдение на света, на хората, водовъртежа от проблеми в който попадат. Създаването на въображаеми характери и  изградени образи, запазени в чекмеджетата на паметта, дават възможност да се слее с тях и в подходящ момент да направи жизненото превъплъщение на сцената. Стихията му в импровизацията забелязва и Йордан Радичков в пиесите „Суматоха“, „Януари“, а в Петлето от „Опит за летене“ получава и първата си национална награда за актьорско майсторство. Кога на шега ,кога на истина заради близостта си с Радичков започват да го наричат Антон Радичков.

„Един актьор може да бъде добър и голям, само, ако цял живот запази детското в себе си, когато  вярва в това, което прави за да му повярват и хората“, убеден е Радичев. Най-хубавите му моменти са свързани със сцената и не може да е иначе след като чувства театъра като свой втори дом. Търси и намира и комичното и трагикомичното в героите си: Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше, Епиходов във „Вишнева градина“ от Антон Чехов, Наг в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, Шериф Томас в „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, Мъжът в „Рейс“ от Станислав Стратиев, Гастоне в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, Корбачо във „Волпоне“ от Бен Джонсън …

Запомнящи са ролите му и в киното, сред които в „Оркестър без име“, „Хотел Централ“, „Маневри на петия етаж“, „Щурец в ухото“. Отличен с най-високата награда на Министерството на културата „Златен век“, по повод 70 годишен юбилей и 43 години на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Богдана Костуркова открехва завесата пред актьора Антон Радичев. Записът е от 2012 г.

      След повече от 40 години в Народния театър, Антон Радичев споделя: „Ако не запазя своя хъс на сцената, няма да съм аз.“

Още от „Хайде на театър“...