С невероятните си очи и тембър на фатална жена Доротея Тончева е неповторима като актриса. Излъчва момчешка предизвикателност, непринуденост и очарование.
Любовта към сцената е възпитана от баба й, самодейна актриса в Русенския театър. Баща й, дипломат в Анкара, отсича: „Карагьозчия къща не храни“, имайки предвид артистите. Заради него тя записва тюркология в Софийския университет, но после се прехвърля във ВИТИЗ в актьорския клас на проф. Кръстьо Мирски. Следва скандал в къщи, но Доротея отстоява избора си. След завършване е разпределена в Кюстендилския театър, където е първата й професионална роля – Любов в „Последните“ на Горки. Професионалният й път продължава на сцената на театър „София“, където остава повече от 30 години и работи с най-интересните съвременни режисьори – Леон Даниел, Вили Цанков, Васил Луканов, Любен Гройс…
Доротея Тончева има над 100 театрални и повече от 30 филмови роли в кариерата си. Киното я направи известна, но театърът я привлича с възможността за непосредствен контакт с хората. Със Стефан Цанев актрисата е свързана не само в личен, но и в професионален план. Едни от най-силните й роли са в неговите пиеси „Животът, това са две жени“, „Събота 23“, „Носете си новите дрехи, момчета“, „Адът, това съм аз“, „Пир по време на демокрация“, „Всички луди ме обичат“, а в продължение на 8 сезона 499 пъти изиграва Ксантипа в „Последната нощ на Сократ“ на сцената на Театър 199.

Понякога и мен ме втриса
от таз професия – актриса,
с която ще си вадя хляба
докато се превърна в баба.
Днес нищо вече не зависи
от нас – нещастните актриси.
Отиде киното на кино
и телевизията тоже
и ний потънахме в забрава.
Къде е старата ни слава
и младите ми роли, Боже!
И само сцената остава единствената ми утеха.
Макар че всичко ми отнеха,
аз пак обличам свойта дреха
и слагам грим или перука
и ето, пак излизам тука,
на сцената. И не ми пука!…
пее актрисата в мюзикъла „Волни птички божии“ на Недялко Йорданов. И ние й вярваме.

Още от „Хайде на театър“...