Как започна всичко това

„Беше пролетта на 1953 година. Аз бях студент в Държавната музикална академия, втори курс – хорово дирижиране в класа на ненадминатия и до днес хоров педагог, проф.Георги Димитров. А нея вечер, от втори балкон на зала „България“, слушах концерт на Студентския академичен хор, който под диригентството на своя основател – народния артист Ангел Манолов, празнуваше 20-годишен юбилей. Слушах концерта и си мислех: „Мили Боже, дали и аз някога ще имам свой хор, с който да празнувам такъв юбилей?“

С тези думи започва разказът на акад. Христо Недялков, описан в биографичната книга „Ангелски гласове“, която Българското национално радио (БНР) издава през 2010 година. Поводът е 50-годишния юбилей на Детския хор на БНР. Книга, която е посветена както на концертната дейност на Детския радиохор, така и на творческия път на неговия основател и главен диригент акад. Христо Недялков.

„Мотивировката за създаването на Детския хор беше именно това, да стане той популяризатор, да стане пример за стотиците пионерски колективи в страната и да популяризира сред тях нови български песни“, уточнява Христо Недялков в интервю за БНР през 1986 година.

Христо Недялков ръководи първия си ученически хор в родния си град Дряново, а през 1957 година поема известния „Хор на медиците“ (смесения хор на студентите по медицина). В този период започва и неговият трудов път, който неизменно е свързан с БНР. Първоначално работи като музикален оформител в „Радиотеатъра“ и отговаря за музиката в пиесите и предаванията на детския отдел.

В предаването „Кантате Юбилате“ Мануела Манчева разговаря с проф. Венелин Кръстев за книгата му, в която са описани успехите на Детския радиохор и на неговия създател Христо Недялков. Музикалният критик се връща 40 години назад, за да отличи ентусиазма и успехите на новосформирания хор, както и професионализма, и приноса на неговия млад диригент към световното хорово изкуство.

„И ако търсим една от причините за лидерската позиция на Детския радиохор и неговия диригент в световната хорова панорама, то към многото вокални и художествени изпълнителски достойнства не на последно място трябва да поставим великолепната спятост и темброва синхронност на вокалното звучене във всички гласове и регистри. Това майсторство е плод на упоритата и компетентна намеса на вокалния педагог, съчетана с „божествено“ триединство: неповторим интерпретатор, майстор на правилното звукообразуване и педагог-възпитател на една уникална школа за естетическа култура. Така си представям и най-доброто, и най-уязвимото в професионалното израстване на нашите хорове, щастливо превъзмогнато от Христо Недялков в Детския радиохор.“

В този откъс от книгата на проф. Венелин Кръстев „Христо Недялков и неговият Детски радиохор – световен лидер в детското хорово изкуство“ критикът оформя образа на безупречен педагог, който успява да запази най-ценното у своите възпитаници – непринудеността на детското пеене.

Пътят на ятото

Първата официална публична изява на Детския радиохор е в зала „България“ на 12 юни 1962 година. В Златния фонд на БНР е съхранен документален запис от празничния концерт. А песента „Ятото на смелите“, по музика на Парашкев Хаджиев и текст на Иван Генов, вече е известна на публиката от филма „Следите остават” (създаден по едноименния роман на Павел Вежинов).

Репертоарът в първите концерти на Детския радиохор е изцяло съставен от песни на български композитори и текстописци. Ансамбълът и неговият млад диригент предизвикват възхищение не само у публиката, но и в рецензиите, които получават у нас и по света. Във вестник „Народна култура“ от 5 юни 1965 година композиторът Симеон Пиронков отличава детайлите в работа на Христо Недялков, който постига „безупречна интонация, непосредственост при изграждане на музикалната фраза, прецизна дикция и най-ценното – непринуденост на детското пеене“ в работата си с хора:

„Общоизвестно е, че един млад музикален колектив най-успешно се изгражда на основата на утвърден репертоар от епохите на класиката и романтиката. Но диригентът правилно е оценил голямата традиция на училищната и художествената песен у нас и не се е поколебал именно на тази база да изгради репертоара му. Христо Недялков работи упорито в тази насока и чудесните резултати не закъсняха. Тесният контакт, който хорът осъществява между творци, изпълнители и публика, роди много нови песни, които обогатиха и разшириха света на детската песен. А това е най-верният път към голямата музика.“

Само в рамките на тези първи пет години от съществуването на Детския хор, за него са създадени десетки нови детски песни – весели и лирични, маршове, които превръщат детската песен в художествено изпълнение за детски хор. Към композициите на своя хор Христо Недялков е добавил над 400 авторски хорови и солови песни за детски и женски хор, с клавирен съпровод или а капела. Една от най-популярните песни, написана за хора е, „Шила девойка знаме“. През 1985 година Детският хор я изпълнява на своя пролетен концерт, който вече се е превърнал в традиционно празнично събитие от културния календар на столицата.

Учителите на диригента

Преди да поеме по своя професионален път и да се превърне в световно известен диригент и композитор, Христо Недялков бива привлечен към хоровото изкуство още в детските си години. В родния си град Дряново, заедно с баща си, той посещава репетициите на Железничарския мъжки хор към фабриката за железопътни вагони. Силно го впечатлява двугласното и тригласно пеене на хора, в който участва и баща му. Музиката и хармонията на гласовете увличат Христо Недялков и той започва да се готви за Държавната консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“):

„В малкото градче Дряново имаше едно пиано, на което трябваше да се готвя за изпита в Музикалната академия. То се намираше в гримьорната на читалище „Развитие“, но нямаше преподавател. Затова пътувах два пъти в седмицата до Велико Търново на урок по пиано. В другите дни пък майка ми ми даваше две чанти – в едната чанта бяха нотите, а в другата – няколко цепеници дърва, кибрит, хартия, за да запаля печката в гримьорната. С тях запалвах печката, размразявах си пръстите и сядах да си уча уроците.“

В своите интервюта за БНР Христо Недялков винаги е отличавал и преподавателите си в Консерваторията: камерната певица и вокален педагог проф. Елена Ангелова-Орукин, при която усъвършенства гласовата си постановка, проф. Парашкев Хаджиев, с когото овладява тънкостите на композирането (в класа по „Композиция“) и проф. Георги Димитров, при когото изучава „Хорово дирижиране“. В предаването „Хоров свят“ през 1994 година Христо Недялков отдава почит към своя учител и наставник в хоровото изкуство маестро Георги Димитров.

Преди да започне работата си с Детския хор на БНР Христо Недялков се обръща за помощ и към своя именит колега, диригента на хор „Бодра смяна“ Бончо Бочев:

„След като в края на 1959 година получих задачата да създам детски хор за нуждите на Радио София, аз помолих Бончо Бочев да посещавам неговите репетиции с хор „Бодра смяна“. Изучих цялата организация на състава и методиката на диригента. Някои неща не можех да възприема още тогава, други възприех и започнах с тях, но по-късно открих свои по-резултатни начини, а трети общопризнати ползвам и до днес.“

За своята десетилетна дейност и работа както с Детския хор на БНР, така и с редица други чуждестранни детски хорове, Христо Недялков е удостоен с титлата „Посланик на европейската култура“ през 2002 година от Европейската федерация на хоровете към Европейския съюз. През 1995 година, с указ на японския император, е награден с най-високото японско звание за чужденци – Орден на Святото съкровище „Златни лъчи”. Носител е на орден „Стара планина” I степен, престижният почетен знак на БАН – „Марин Дринов”, както и на голямата награда на БНР – „Сирак Скитник”.

След смъртта на акад. Христо Недялков Детският хор е поет от маестра Венеция Караманова.