„Имаше нещо прекалено остро в проницателния му поглед, в тънките устни и в цялото изражение на лицето му, което още в първия миг респектираше. Дори неволно ти се искаше да отстъпиш крачка назад, ако се появи срещу теб – но това се оказа измамно впечатление. Защото когато работеше, ставаше неузнаваемо близък и сърдечен човек, влюбен … Продължете с четенето на Хрисан Цанков – роден режисьор, блестящ педагог и талантлив драматург