„Пирински балади“, „Обич за обич“, „Поема за България“, „Горчиво вино“, „Любовна лирика“, „Причастие“, „Вино и любов“, „Ако ти си отидеш за миг“ и много други са известни негови творби. Издал е над 40 книги, някои от които са преведени на английски, френски и гръцки. Най-много цени отличието на името на Иван Вазов, което получава през 1983 г., а през 2006 г. е удостоен с орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.
Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град и 10 години работи като учител. През 1951 г. във в. „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. С идването в столицата започва кариерата му в най-големите литературни издателства – „Народна младеж“, сп. „Пламък“, в. „Литературен фронт“, на който е главен редактор четири години, до 1987-а.
„Ако един поет не е написал истински стихове за родната къща, за близката река или планина, за родния пейзаж, не четете другите му творби. Особено тези, посветени на най-човешкото на света – любовта. Ако те са слаби, откажете се от другото му творчество“ – предупреждава в своите дневници писателят Сент Бьов в средата на ХIX век. Това няма как да се отнася за Евтим Евтимов – поета на любовта. Любовта към земята, Беласица, Пирин, Струма, родния дом, жената. Неговата бойка и оптимистична лирика и патриотичен дух, възпели бележити наши възрожденци като отец Паисий, Христо Ботев, Васил Петлешков, Кольо Фичето и др., са като гръм, предшестващ светкавица. Светкавица, пробляснала колкото един човешки живот, но оставила светла диря в следващите поколения. Евтим Евтимов не е от поетите, които блясват с първата си стихосбирка и се изгубват в орбитата на стихоплетството. Неговият житейски и творчески път печели все повече читателското внимание. Дори днес в концертните зали български изпълнители като Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, дует „Ритон“, Георги Христов, Панайот Панайотов изпълняват песни по стихове на поета. Заедно с композитора Тончо Русев създава над 100 песни. Тайната на тази популярност е в неговия талант, а може и така да е орисан…
Да, всичко е любов за Евтим Евтимов. Любов, обогатена и нюансирана от детството и родния край, през родината и човечеството, до жената като образ и илюзия.
Всяко лято свиреха щурчета,
свиреха ли, свиреха за мен
песента, от мойто детство взета
и от огъня на летен ден.
Цигуларите сега ги няма
и така е глухо у дома.
Бяха тук, когато вечер мама
носеше с мотиката земя.
„Всичко, което превръщам в стихове, е обяснение в любов. Моят поетичен и житейски девиз е: „Обич за обич.“
„Поезията на Евтим Евтимов вълнува духа и сетивата на тленния земен човек, за когото стремежът да се докосне до красотата на любовното тайнство, да вкуси от сладостта на райската ябълка и отровата на горчивото вино е нещо повече от греховно желание. За българина любовта винаги е била метафора на физическото и духовното сливане, божествен дар и възможност за пречистване в нейния безпощаден огън“ – споделя писателят Петър Анастасов.
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи – пише поетът и разкрива веруюто си:
„Най-хубавата любов е разпятие. Иначе цял живот, не само в любовта, аз се чувствам грешник. Не вярвам на светци. Вярвам на грешници – те търсят истината. Минавал съм през греха, за да стигна до истината, както понякога човек през смъртта стига до безсмъртието.“
Греховността е тленна, а душата му, сляла се с поезията, остава безсмъртна.