Колос в историята на българската поп музика, с над 50 милиона издадени копия на албумите си по цял свят. Носител на три платинени плочи. Легенда в страните от Източния блок и първият български член на Френския съюз на композиторите. Най-изтънченият наш изпълнител на шансона, с омайваща артистична осанка и естествено чувство на принадлежност към сцената. Момчето с пеещите очи създава едни от най-разпознаваемите песни в музикалната традиция на България от 60-те години насам.

Емил Димитров (23 декември 1940 – 30 март 2005) е роден в Плевен в семейство на артисти – илюзиониста Факира Мити и неговата асистентка, французойка по произход, и хиромантка по рождение Мадам Сизи. Двамата водят сина си на всеки свой спектакъл и така малкият Емил обиква театъра и музиката. Светът зад и пред кулисите е неговият естествен начин на израстване и възпитание. И затова, скоро след като е приет в Театралната академия в класа на Желчо Мандаджиев се отказва, защото университетските семестри му се струват твърде дълъг период, в който да отсъства от дома си – сцената.

„Станах звезда за една нощ“ – спомня си Емил Димитров за своите първи изяви с оркестър „Мелоди“ в БИАД в началото на 60-те години. Композиторът Димитър Вълчев е впечатлен от песента му „Арлекино“ и го подтиква да я представи, акомпанирайки си на акордеон. Публиката определено не остава безучастна.
Историята на това произведение е съдбоносен лъч в кариерата на певеца. „Бях още в казармата, когато отидох при Васил Андреев и му казах, че искам да напише текст за кукла от дърво, която изгаря от любов“ – споделя той. Тези артистични трепети у младия творец навярно се коренят в неговото детство, когато баща му, също и вентролог, обикаля страната с двете си кукли Ганчо и Ванчо. Да вдъхнеш живот на предмет и да предизвикаш емоцията на зрителите сигурно е върховно усещане на сценична интимност, която през годините Емил подсъзнателно подхранва. Пише музиката на „Арлекино“, а дървеното човече му донася бърза и бляскава слава в целия Източен блок.

През 1962 година песента печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша, и това е първата международна награда за българска песен. През 1975 година Алла Пугачова се явява с нея на „Златният Орфей“, откъдето започва световната ѝ кариера. „Емил Димитров е записан със златни букви в книгата на моя живот – казва певицата. – В Русия българската естрада винаги е била обичана. А той беше очаквана звезда на съветската сцена. Посрещаха го с отворени обятия. След моето изпълнение, което той е гледал по телевизията, дойде в Слънчев бряг с огромен букет цветя и ме срещна с думите: „Аз съм Арлекино“.

Почти всяко изпълнение на Емил Димитров се превръща в шлагер. През 1969 година, като директор на „Балкантон“, Александър Йосифов заварва поръчка за Съветския съюз за 850 хиляди плочи от първия рецитал на певеца. „В Русия беше един вечен празник“ – спомня си Емил. Звездният му миг там е, когато излиза заедно с Енрико Масиас на Московския стадион „Динамо“ пред 90 хиляди души.

Обичан на Изток, но ценен и на Запад, през 70-те години той вече записва за френската грамофонна къща „Пете Маркони“, където излизат плочите на Бийтълс, Жилбер Беко, Режийн и други известни имена на световната музика. Живее в музикалния квартал на Париж, близо до „Олимпия“. Дава на Франция няколко големи шлагера, между които „Мила мамо“, „Моника“, известна у нас като „Моя страна, моя България“ и записана също на немски, италиански и испански. През 1972 песента му „Джулия“ става европейски хит и заема челните места в редица музикални класации. Чуйте я на френски в изпълнение на Емил Димитров:

Записът е предоставен на Златен фонд на БНР от Емил Димитров-син, който се ражда през 1970 година от втория брак на певеца с Мариета Гьошева. Рождението му е двойно ликуване – лично, за семейството, и национално, за всички българи, защото по този повод Емил Димитров композира „Моя страна, моя България“, определяна като втори химн у нас.

Неговите композиции стават популярни и заемат челните места в европейските класации. Изпълнители от Белгия, Холандия, Германия, Мароко, Ливан и други места по света искат да запеят песните му. През 1971 година става член на Съюза на композиторите във Франция, като той е първият представител от български произход, приет в него. Близък е с френските артисти Шарл Азнавур и Далида, която му дава съвети как да се облича, кое е модно, как да пее. Казва му, че ако иска да стане звезда във Франция, не трябва да се връща в България. Емил Димитров изпълнява с успех нейната песен „Хубавата Джиджи“ и докато записва във Франция, не спира да прави турнета в родината си. В интервю за Христо Куртев, направено през 1971 година във Френското радио, Емил Димитров споделя радостта от своята популярност в страната на шансона.

Освен свои Емил Димитров изпълнява на френски и произведения на други наши композитори, сред които Александър Йосифов и Георги Костов. Едни от най-разпознаваемите му песни са писани по текстове на Павел Матев, Любомир Левчев и Васил Андреев, неговия импресарио. Първите артисти у нас, които изпяват негова музика са нашумелите Ирина Чмихова („Песен, за моята майка“) и Ирина Косева („Влюбените и луната“).
През годините работи с изключителни имена от световната музикална сцена и с емблематични фигури на българската естрада, с които заедно започват кариерата си на „Раковска 108“ в студиото на Вили Казасян. Заедно с Йорданка Христова пътуват в Латинска Америка, където публиката ги посреща възторжено. С Богдана Карадочева правят забележителни участия в Париж, където с голям успех се посрещат и песните, записани със сестри Кушлеви. Емил Димитров е първият наш изпълнител, който вкарва фолклорни елементи в поп музиката си. По това време си сътрудничи с оркестъра на „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, а върху аранжиментите на народните песни работи Митко Щерев. Първоначално записват „Грозде не набрах“, следва „Дилмано, Дилберо“ и други, които са включени в отделна дългосвирещата плоча.

Най-елегантният певец. Светеше от чистота. Винаги носеше фантастични дрехи. Едно поведение, което хем извикаше някаква дистанция с публиката, хем толкова много влизаше в сърцата и главите на хората, че виждах как плачат и ридаят. Такава звезда, каквато беше Емил в България, никога не е имало и няма да има.
Богдана Карадочева

До 64-66-та година в България нямаше поп музика. Тогава слушахме много италианска, малко латино на испански, но преди всичко Рита Павоне и Доменико Модуньо. Заслугата на Емил Димитров е, че той беше първият композитор и певец, който направи тоталният хит „Арлекино“ и българите си го припяваха, като си припяваха музиката на Модуньо.
Митко Щерев

Още първите ми впечатления бяха, че той е един възпитан, благороден момък, който умее да носи и достойнството си, и славата си. Защото не всички го умеят,  славата е голям товар.
Павел Матев

Той не е само глас, както имаме някои, даже големите артисти – гърло. Тук има и още други неща. Много е чувствителен, артистичен и най-вече добър човек е. Много хубава негова черта е крайната му непрактичност. Той не знае колко струва един хляб, нищо не знае във връзка със заплащането. Всеки може да го излъже, той е едно голямо дете и ще си остане такъв докрая.
Стоянка Мутафова*

Увлечен от театралната сценографията, като дете Емил Димитров прави макети на пиеси. След това се научава да свири на акордеон, а по-късно и на пиано. „Една година изпълнявах много трудни произведения като Втора унгарска симфония на Ференц Лист, сонатите на Шопен, всички увертюри – разказва певецът. – Оттам ми дойде това музикалното, мелодичното. После чух по Радио София Ив Монтан и Доменико Модуньо и изведнъж, сигурно така е било е предрешено, преминах към естрадата и започнах да пея.“ Превръща се в музикална икона, в него публиката вижда един модерен артист, който написва първите и най-важни страници от историята на българската поп музика. Емил Димитров и неговите песни са част от нациионалното богатство на страната.

По тази публикация работи Анна Капитанова 

*Изказванията са записани в документалния филм за Емил Димитров „Само един живот“ (2001) на БНТ по сценарий и режисура на Стилян Иванов.