Има личности, които олицетворяват епохи. Техните имена са отражение от съдбата на цели народи. Поставили паметен знак върху историята на своите страни, вдъхновители на съвременниците си и предвестници на бъдния ден. Такава личност е Джавахарлал Неру, наричан още Пандит („Ученият“).

Роден е в град Аллахабад, щата Утар Прадеш (14 ноември 1889 г.) Баща му Мотилал Неру е заможен брамин, юрист и изтъкнат деец в борбата за независимост на Индия. Под негово влияние младият Неру започва да изгражда политическите си възгледи. Възпитаван е в светските ценности и е обучаван от частен учител теософ. Гимназиалното си образование завършва в лондонския Хароу и продължава следването си по биология в Тринити Колидж на Кеймбриджския университет. Същевременно посещава курсове по политически науки, икономика, история и литературознание. В последствие завършва право в Лондон и става член на адвокатската камара. Посвещава живота си на националноосвободителното движение на Индия, за което девет пъти е бил в затвора. Израства като един от най-видните ръководители на социалистическата фракция на Индийския национален конгрес (ИНК) и е считан за приносител на идеята за необвързаност. През 1938 г. се заражда  разрив между индуисти и мюсюлмани. Партията Мюсюлманска лига започва да настоява за създаване на независима ислямска държава – Пакистан. През 1946 г. Неру е заместник министър-председател на Временното правителство на Индия – Изпълнителния съвет при вицекраля на Индия. След обявяване независимостта на 15 август 1947 г. той става първият министър-председател и министър на външните работи и отбраната на независима Индия. На поста министър-председател го заварва и смъртта (27 май 1964 г.). Негова първостепенна задача е единството на Индия, въпреки етническите и религиозните различия. Той е дълбоко загрижен да пренесе страната в модерната епоха на научните открития и технологичното развитие. Освен това пробужда у  хората си осъзнаване на необходимостта от социална грижа за бедните и зачитане на демократичните ценности. Едно от постиженията, с които той особено се гордее е реформата на древния индуски граждански кодекс. В управлението си се стреми да съгласува съвместното съжителство на народностите в Индия и индусите с мюсюлманите и сикхите, както и на враждуващите политически партии, а в икономиката – принципите на планиране и пазарна икономика. Избягва радикалните решения и успява да запази единството на лявата, дясната и центристката фракции на ИНК, балансирайки ги в своята политика. Четирите стълба на вътрешната му политика са демокрацията, социализмът, единството и секуларизмът. Негови са големите заслуги за изграждането на Република Индия като самостоятелна и независима държава, а от 1955 г. външнополитически е първопроходец на движението на необвързаните в пактове държави.

Под ръководството на Неру Индия постига забележителни успехи в своето икономическо развитие и играе активна роля в международната политика. Оглавяваното от него правителство води неизменно политика на мир, мирно съвместно съществуване и сътрудничество между народите. То е инициатор и поддръжник на редица стъпки на международната арена, водещи към окончателното ликвидиране на колониалната система. Неру подкрепя инициативата за намаляване на международното напрежение, за укрепване на световния мир. На него принадлежат думите: „Някои казват, че войната е неизбежна. Те би трябвало да знаят, че мирът е неизбежен“. Джавахарлал Неру е съратник на наричания „баща на нацията“ Махтма Ганди и е последователен борец за забрана на ядреното оръжие, представляващо опасност за народите. Неру даде принципите на мирното съвместно съществуване, най-популярно известни като Панча Шила.
През 1966 г., две години след смъртта на баща си, в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, единствената му дъщеря Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер на Индия, както и втората в света жена – министър-председател.

В Златния фонд на БНР се съхраняват спомените на поета и преводач Младен Исаев за срещата му с Джавахарлал Неру по време на конференция на ПЕН-клубовете в град Барода през 1957 г.