Преди повече от 60 години Донка Шишманова (14 април 1934) – младо, русокосо момиче от Дупница, постъпва в Консерваторията да учи пеене. Тя е с обещаващ глас и физика, а душата ѝ е изпълнена с любов към музиката, възпитана от уроците по пиано. Ученичката на проф. Петър Райчев започва усилени занимания по пеене и музика. Музикалното изкуство изисква отдаденост и всекидневен труд, строг режим, ограничения и психическа издръжливост, които развиват у младата актриса самодисциплина и вътрешна мотивация. Резултатите не закъсняват и тя завършва с отличие. Разпределят я като солистка във Варненската опера, където изпълнява богат оперен и оперетен репертоар. Дебютът ѝ е в ролята на Сафи от оперетата „Цигански барон“ на Йохан Щраус, а с Розалинда от „Прилепът“ на Йохан Щраус Донка Шишманова припознава напълно оперетното изкуство като свое призвание. След Варна още 4-ма режисьори и диригенти я канят да се превъплъти в Розалинда в техните постановки. Пред варненската публика тя е и Фраскита и Микаела от „Кармен“ на Жорж Бизе, Мими от „Бохеми“ на Джакомо Пучини, и завладяващата Виолета от „Травиата“, и Жрицата от „Аида“ на Джузепе Верди.

От 1963 година тя играе в Националния музикален театър „Стефан Македонски“ в София, където изпълнява всички главни женски роли в класическия оперетен репертоар. Работата ѝ тук задълбочава умението да пее, танцува и говори еднакво добре на сцената. Режисьори и диригенти ѝ доверяват най-отговорните централни партии, уверени не само в таланта, а и във високия ѝ професионализъм. Галерията от образи се увеличава: Елена от „Хубавата Елена“, Булота от „Рицарят Синята брада“, Жустина от „Жустина Фавар“, Хана Главари от „Веселата вдовица“, Лиза от „Страната на усмивките“, Марица от „Графиня Марица“, Силва Вареску и Цецилия от „Царицата на Чардаша“, Сузана от „Целомъдрената Сузана“, Графиня де Алба от „Принцът на Мадрид“, Лучия Гризи от „Любовта на Шуберт“, Зорица от „Щастливецът“, Агрипина от „Аз, Клавдий“, Летиция Призм от „Моят приятел Бънбъри“, Мадлена от „Бел Ами“, Марина от „Лека нощ, Бетина“ и още, и още….

Лъчезарният характер, търпеливото и сериозно отношение към работата я правят предпочитана актриса и от колеги, и от режисьори, а публиката я боготвори. Донка Шишманова е приемана с отворени обятия и по световните музикални сцени. Именитото сопрано гастролира като солист в Германия, Австрия, Русия, Гърция, Румъния, Чехия, Полша, Алжир, Тунис, Китай. Кинорежисьорите Иван Ничев и Никола Корабов запечатват таланта, изяществото и индивидуалността ѝ във филмите „Черните лебеди“ и „Юлия Вревская“. Донка Шишманова обаче не прегръща кинематографията като изкуство, на което иска да се посвети, нейната голяма страст си остава музикалният театър.

„Аз поначало съм един щастлив човек. Защото не съм искала много от живота, но съм вярвала, че това, което ми е отредила съдбата, е мое. Амбициите ми винаги са се свеждали до работа, преди всичко работа“– споделя една от най-големите ни оперетни актриси Донка Шишманова.