Името на Добри Войников (10 ноември 1833 г. – 27 март 1878 г.) въплъщава изцяло значението на думата деятел и то от онези възрожденските, които по мисионерски трябва да разгърнат многопластово потенциала си за изграждането на българската идентичност. Добри Войников е първият режисьор у нас, основоположник на българския театър. Учителската му дейност допринася в развитието на българското образование. Автор е на учебниците “Сборник от разни съчинения”, “Кратка българска история”, “Кратка българска граматика с упражнения” и “Ръководство за словесност”, в която посвещава отделен раздел на видовете музикални произведения. Добри Войников е и основоположник на нотната грамотност в българското училище. Той пръв въвежда музиката в учебния процес.

Изявеният интерес към музиката се проявява у Войников още на 16-годишна възраст. През 1849 г. в Шумен пристигат унгарски и полски емигранти, които носят в града една нова, различна градска култура. Унгарският музикант и революционер Михай Шафрани сформира оркестър, в който Добри Войников свири първа и втора цигулка. Флейтата, пианото и китарата също не му чужди. Именно Добри Войников наследява диригентското място на Шафрани и създава първите си композиции и записи на народни песни. В периода 1855-1858 г. следва във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград, където също се занимава с музика. След това се завръща в Шумен и става учител. Създава свой ученически оркестър, композира училищни песни и продължава да записва народни мелодии.

В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Добри Войников се намира в Браила, където учи музика при чешките музиканти Петрак и Кломенник. През 1873 г. създава църковен хор в Гюргево и пише няколко хорови църковни песнопения. За Войников музиката е „майка на всички изкуства и език на всички езици“.

Наред с интересите в областта на музиката, Добри Войников се посвещава и на театралното изкуство. Именно театърът е онази дейност, която издига Войников над другите наши възрожденски дейци. В Браила Добри Войников е учител и директор на българската театрална трупа в годините 1864-1870. Първата му пиеса е „Стоян Войвода“. Пише два типа пиеси, но предимно царски, с исторически мотиви, чиято задача е да повдигне духа на българите, разказвайки им за тяхната славна история. По онова време „История славянобългарска“ все още има много слаб отзвук, малко хора са можели да я чуят и прочетат. Неслучайно мотото на втората му пиеса „Райна княгиня“ е: „Най-приятно и забавно на света училище е самото всенародно и живо позорище“ (славянската дума за театър). За пръв път в историята на българския театър привлича жени актриси. От 1870 г. до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. В своя пътуващ театър Войников е и актьор, той играе предимно роли на възрастни хора.

Днес името на видния възрожденец най-често се свързва с „Криворазбраната цивилизация“. Тя принадлежи към втория тип пиеси на автора, които осмиват „побългаряването“ на европейските ценности. Предлагаме ви да чуете откъс от едноименната радиопиеса (1958 г.)

Добри Войников за криворазбраната цивилизация: „Действително, у тия новосвестявани народи облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнато пардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френцки или немски, минува за образован човек – разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси – кок или букли, с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, заловени подмисца на разход са вече върха на цивилизацията.“

Къна Бойчева е дългогодишен уредник на къщата музей „Добри Войников“ в Шумен. В интервю от 1982 г. тя говори за последните години от живота на възрожденеца, след като той се завръща в Шумен.