„Боже, какво неизмеримо творчество от мюзикъли, оперети, песни! Музика към спектакли, детски пиеси, игрални филми, телевизионни постановки и оркестри. Музика към мъдростта на Шекспир, Гогол, Молиер, Иван Вазов, Елин Пелин, Ярослав Хашек…
Музика инструментална, музика лирична, музика сатирична и каква ли още не. Той превръщаше в музика конските копита, небесните мълнии, дъжда. Превръщаше в музика скръбта и радостта, ласката майчина и детския плач “, с нескрито възхищение възкликва актьорът Вели Чаушев за композитора Димитър Вълчев.

Роден в Асеновград, Димитър Вълчев (3 юли 1929 – 28 септември 1995) завършва най-напред Инструменталния факултет на Държавната консерватория като ученик по пиано на видния български клавирен педагог проф. Андрей Стоянов. Две години по-късно преминава и класа по композиция на проф. Парашкев Хаджиев. От 1954 г. Вълчев е на диригентския пулт първоначално в „Народен театър за селото“, а от 1960 г. повече от 30 години в Държавния сатиричен театър. Музикалният театър „Стефан Македонски“ също е записал името му в историята си като един от най-силните и оригинални творчески личности. И напълно справедливо. Той създава музикално-сценичните произведения „Време за любов“, „Ревю с усмивки“, „Дванайсета нощ“, „Цар и водопроводчик“ и др., незабравима театрална музика към „Ревизор“, „Големанов“, „Мистерия Буф“, „Сън в лятна нощ“, „Старчето и стрелата“. Темите са точни, ясни и лесно запомнящи се. Те се изменят, развиват се и са в унисон с театралното действие. Вълчев винаги долавя онази звукова атмосфера, която отговаря най-точно на основното действие. Той определя и състава на „своя“ оркестър. Композиторът се насочва към онези инструменти, които отговарят най-точно на неговите изисквания: флейта, кларнет, тромпет, тромбон, китара, ударни, пиано.
Димитър Вълчев единствен успява да накара Георги Парцалев да пропее. Мнозина помнят изпълнението на актьора Илия Добрев в телевизионния мюзикъл „Зех тъ, Радке“, създаден по комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни. Татяна Лолова и до ден днешен смята, че ако не е бил Вълчев, тя никога не би открила у себе си заложби на певица.

От цветната музикална палитра на композитора са и мелодиите на филмите „Тихият беглец“, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Спомен за близначката“, „Трите смъртни гряха“. Работата му с режисьора Методи Андонов сътворява филми като „Бялата стая“ и „Козият рог“. „Най-голяма, истинска творческа дружба ме свързваше с Методи Андонов. Бяхме неразделна творческа двойка както в театъра, така и в киното.“

Димитър Вълчев е автор на над 100 детски песни, на музика към постановките на Народния театър за младежта (днес Младежки театър „Николай Бинев“): „Когато куклите не спят“, „Котаракът в чизми“, „Люлякова майчица“, „Синьо момче с розово бъдеще“ и др.
Мелодията му е изградена на песенна основа. Творецът принадлежи към онези български композитори, които отговорно и сериозно търсят пътя за развитие на българската забавна музика за постигане на собствен стил. Наградите, спечелени от негови песни на международния фестивал на естрадната песен „Златният Орфей“, са още едно потвърждение за верния път на творческото му развитие. Това са: „Делфините“, наградена през 1966 г., „Крадецът на бисери“ – 1967 г., „Една българска роза“ – 1970 г., „Пада сняг“ е обявена за мелодия на годината през 1971 г., а „Бяла песен“ – през 1972 г.

„Считам, че не съм от забележителните музиканти, но върша почтено работата си. Не го казвам от скромност, така мисля. С годините добих сръчност, ерудиция както в музиката, така и в естетическото въобще“ – смята Димитър Вълчев, музикантът, оставил ярка следа в нашето духовно наследство.