„С детския си ум аз не можех да разбера що ставаше с големите в ония дни.“ Така започва своите спомени разказвачът Димитър Талев. „По-късно аз узнах всичко за Илинденското въстание … и се превърна в жажда да разкажа на другите люде за мъката на народа, за борбите му, за георизма му, за неговите копнежи, за неговата света правда.“

Димитър Талев (1898 – 1966) често споделял с читателите: „Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“. Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика.

Авторът на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ е роден в град Прилеп, Македония. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година, като след това посещава лекции в чужбина по медицина и философия. През 1925 г. завършва българска филология в Софийския университет.

Младият Талев започва работа като коректор във в. „Македония“, който се оформя като орган на дясното крило на македонското движение. Само след 3 години става главен редактор, а през 1933 година поема поста директор на изданието.

През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 е арестуван, с обвинения за „прояви на великобългарски шовинизъм“ и до март 45-а е задържан в Софийския централен затвор. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол. След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където работи в условията на обществена изолация през следващите 10 години. В края на 50-те години Талев е реабилитиран и се посвещава на свободна писателска практика.