Тази история е за съкровищницата на БНР – Златния фонд, но и своеобразен опит за летене.

Градих я с намерението да разкажа една приказка за съкровищница, пълна с богатства, и нейните герои-пазители. Пожелах да отворя вратата ѝ за нашите съвременници, които, забързани в ритъма на ежедневието, забравят, че имаме велики личности. Такива, до които можем да се докоснем, чувайки гласовете, музиката, поезията, прозата, че дори и диханието им посредством радиото. Радиото, което преодолява време и разстояние. Поисках да хвана слушателя за ръка и го поведа в този приказен свят от звуци, като след нас затворя вратата. Оставаме вътре, в музея от музика и гласове, движим се сред картини и аромати, доловими само със слуха. Всеки намира своето скъпоценно камъче, рисува своята картина в зависимост от това, което търси, за да допълни онова, което има и се почувства богат с находката. Заедно с моите герои изричаме: „Сезам, отвори се!“. И вратата се отваря, хиляди диамантени зърна от звуци през радиото се пръсват направо на улицата и минувачите ги поглъщат, жадни за все повече и повече богатства, а вратата остава отворена…

„Сезам, отвори се!“ е фичър, създаден като финален резултат от 5-месечното ми обучение в V майсторски клас по радиожурналистика в БНР.

Не знам дали успях да полетя, но поне скочих и ако не съм пострадала при падането си към земята, това е благодарение на прекрасните журналисти на БНР, които преподаваха в този майсторски клас, колегите, с които работя в сайта на Архивния фонд и тези, които застанаха от другата страна на диктофона. Те ме накараха да повярвам, че имам криле, че когато човек е упорит в намеренията си, прави нещата с любов и знае, че все пак има земно притегляне, няма да се разбие фатално.