„Щастлив съм, защото съм роден на 13-то число през ноември и просто на тази дата ми върви.“

Но не само заради това народният певец Сава Попсавов е имал щастлива артистична и не само артистична орис. Явно е имало още някакви причини, за да си спомняме за него и днес, 95 години след онзи 13 ноември, когато е бил роден.

За Сава Попсавов родното място е нещо повече от подтик за проява на локален патриотизъм. За този артист Странджанският край е и живот, и съдба, и призвание. Защото с него го свързва освен всичко друго, което е важно за един роден край, и нещо по своя характер уникално – песните на Странджа. „Това, споделя той, че съм завършил оперно пеене, не ми попречи, напротив импулсира ме, да държа здраво, както се  казва по нашенски, на странджанската народна песен и да я изпълнявам – преди, сега и докато мога.“

В репертоара на Сава Попсавов могат да се наброят повече от 250 странджански народни песни, които той е научил от своята майка. В онези години, когато телевизорът още не беше окупирал информационното пространство, нямаше ден, в който по радиото да не звучеше негова песен. Много са неговите „хитови парчета“, но с една песен най-вече ще остане той в музикалната памет на българина – „Ясен месец веч изгрява“, наричана още Бунтовен химн на Преображенското въстание или Странджанската Марсилеза. Историята около тази песен е така интригуваща, че режисьорката Адела Пеева филм направи за нея.

И легенди, както е видно, се носят, и спорове се водят за песента, но безспорно е едно – у нас първият неин изпълнител е Сава Попсавов. И първият запис от 1953 г., разбира се, се съхранява в Златния фонд на БНР.