В деня, когато се ражда, гърмят топовни салюти. Поводът е празник на гарнизона. Но бащата, гимназиалният учител, Кирил Христов вижда в това знамение и казва на съпругата си: „Райно, голям човек се роди. Целият свят ще говори за него.“ Кирил Христов е изпълнител на български народни песни, които оставя като богато  наследство, а „големият човек“, който се ражда на 18 май 1914 г. в Пловдив е световноизвестният бас Борис Христов.
Синът първоначално завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След това постъпва като солист в мъжки хор „Гусла“.

Цар Борис III чува негово изпълнение на „Зададе се Крум Страшни“. Остава впечатлен и му осигурява стипендия да учи оперно пеене в Италия при Рикардо Страчари.
След това Христов продължава образованието си по вокално майсторство при Мурати в Залцбург, а през 1946 г. прави професионалния си дебют на сцената на „Реджо ди Калабрия“, в ролята на Колин от „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Година по-късно изпълнява партията на Пимен от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски, едновременно в Рим и в Миланската скала. През 1948 г. за първи път изпълнява ролята на Борис Годунов на сцената на „Каляри“.
След триумфа му в „Реквием“ на Йоханес Брамс, Миланската „Ла скала“ му дава право за избор на роля, с която да участва като постоянен неин солист.
В САЩ – Сан Франциско дебютира през 1956 г. в ролята на Борис Годунов. В периода 1957 – 1963 г., Борис Христов пее многократно на сцената на Чикагската опера.
Следва дебют в „Ковънт Гардън“ като Годунов, роля която той изпълнява неизменно на тази сцена от 1958 до 1974 г.
През 70-те певецът записва „Литургия доместика“ в храма „Св. Александър Невски“. Каноните на православната църква не позволяват в храмовете да звучат музикални инструменти. Специално за тези записи обаче патриархът дава разрешение и благословия.
Всеки вокален нюанс или актьорски жест при Борис Христов носи своя дълбока мотивировка. Той отприщва артистичната си емоция едва след като тя е преминала през ситото на интелектуалното осмисляне. Магията е закодирана в знанието му за съответната епоха, за композитора и характера на героите му. Докато стигне до същината на своя герой, певецът прекарва часове в анализ на образци от изобразителното изкуство, прелиства томове книги от богатата си библиотека. „Трябва всичко да се знае, да се прочете текстът на песните. Да се рецитира художествено, да се гледат картините. Всичко трябва да се опознае, да се разбере и научи, да се стигне по този начин до истинския стил и дълбочина на творбата“ – казва Борис Христов. Изповядва своето верую така – „Винаги съм вярвал: в Бога, в народа и в себе си.“

Репертоарът на Борис Христов включва най-важните басови партии от руската музикална традиция, както и оперите „Лоенгрин“, „Аида“, „Фиделио“, „Норма“, „Медея“, „Юлий Цезар“, „Симоне Боканегра“, „Набуко“, „Ернани“, „Сицилиански вечерни“, „Атила“, „Мефистофел“, „Силата на съдбата“ и много други. Той е великолепен изпълнител и на вокална църковна музика, за която казва: „Луд съм по църковните песни! Върховно удоволствие беше за мен записът на „На многая лета“ в храма „Св. Александър Невски“, където самия завършек поверих на гордото ехо на камбаните.“ Църковните песнопения, които Борис Христов записва, са единствени по рода си без аналог като певческо и вокално майсторство.
Освен, че изучава героите си в невероятна дълбочина, Христов отива на репетициите абсолютно сценично подготвен до такава степен, че е готов да си тръгне от сцената, ако се стигне до несъгласия. Твърдият му характер и невероятната му подготовка са причина той просто да се откаже от някой прочут оркестър като Виенската или Берлинската филхармония, от оркестъра на Скалата или от някой голям диригент като Херберт фон Караян, например.

Борис Христов е описан от критиката с най-царските определения. През 80-те години по повод изпълнението му в ролята на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди в Залцбург, критиката пише: „Неговият глас се отличава с грамадна сила, поразява с богатството на нюансите –  от гръмоподобните, гневни избухвания до нежното пианисимо.“
„Тържествен и трагичен Христов“ – под това заглавие журналистът Паоло Изота пише във в. „Кориере дела Сера“:
„Без съмнение Борис Христов е един от най-големите гласове на века. Повече от 30 години той бе несравнимият крал на италианската и на много международни оперни сцени със своя величествен, благороден, безкрайно изразителен кадифен глас. Добри баси е имало и ще има, но личности, така могъщи и така въздействащи като Борис Христов скоро няма да се явят. Завършил правни науки, той е един от малкото интелигентни, високообразовани певци сред елита на оперния свят. Природата е била много щедра, когато го е създала – с прекрасна фигура и впечатляващо изразително лице – качества, с които малко оперни певци могат да се похвалят.“
В световноизвестния Британски музей, в специална зала е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лоурънс Оливие.
Пял и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Лисабон, Барселона, Рио де Жанейро и много други, прочутият българин никога не се качва на българска сцена, никога не облича за нея нито един костюм от царските си роли.

Със съгласието на съпругата си Франка де Рензис Христов, певецът дарява дома си в Рим, на улица „Мадона ди Кампилио“, на българската държава. Превръща го в „Българска академия за изкуство и култура – Борис Христов“, където сам обучава млади български таланти. Той дарява и дома си в София, на ул. „Цар Самуил“ 43, който става „Музикален център – Борис Христов“ за подготовка на млади дарования.
Последният концерт, който изнася знаменитият бас е на 22 юни 1986 г. в Българската академия в Рим, където през 2006 г. се създава Българският културен институт.
Пренебрегнат от собствената си държава, той никога не забравя Родината и сънародниците си. Чуйте неговото поздравление по повод националния празник на България – 3 март:

Издъхва три месеца по-късно, на 28 юни 1993 г., в Рим. Неговото последно желание е тялото му да бъде положено на българска земя. Поклонението се състои в катедралата „Св. Александър Невски“ под звуците на „Лакримоза“ от Реквиема на Верди, където басовата партия е в изпълнение на самия Борис Христов. Многобройните му почитатели не са допуснати в Катедралата. Те стоят зад опънати пред нея кордони. На софийските гробища, преди земята да го покрие с майчината си прегръдка, звучи любимата му песен „Черней горо, черней сестро“, изпълнена от 300 човека – хоровете „Гусла“ и „Кавал“ под диригентството на маестро Валентин Бобевски.
Воден от голямата си любов към България Борис Христов изпълнява и бащината заръка: „Където и да съм, пред мене е винаги България – малка, но незаменима. Пък и нали, като тръгвах за чужбина, тате ми постави възможно най-трудната „задача“: „Сине, пази честно българското си име!“

А когато в първите минути на всяка Нова година прозвучи:

Благоденствие и мирное житие,
здравье же и спасенние,
и во всем благое поспешение!

Подажд, Господи,
благочестивому и православному болгарскому народу
и сохрани его на многая лета!

всички българи по целия свят празнуват щастливи Живота, припявайки с хора: Многая лета! Многая лета! Многая лета!