Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за въздушно нападение. Eдинствено падналата гъста мъгла спасява града от планираната бомбардировка на 4 януари. Само след няколко дни – на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англо-американската авиация, който поставя началото на най-тежките изпитания за гражданите и противовъздушната отбрана. На 30 март 1944 г. е извършено най-масираното въздушно нападение над София с 450 бомбардировача, охранявани от 150 изтребителя. Последният бомбен удар над столицата е на 17 април 1944 г. По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд е сринат. 300 000 души напускат града.

Това е обстановката, в която, близо година преди края на Втората световна война, е вграден сюжетът на радиопиесата „Автобусът“ от Петър Славински. Именно с автобус героите трябва да напуснат столицата, която е в постоянна въздушна тревога. С похватите на криминалния жанр авторът е преплел съдбите на представители от всички прослойки на тогавашното общество. Тук имаме адвокат, лекар, артист, ученичка, занаятчия, селяни, амбулантен търговец, полицай. Тази подборка на персонажите не е случайна с оглед на темите, които радиопиесата засяга – нелегалната борба, конспирацията, партизанското движение, репресивните действия на жандармерия и полиция, но и темите за предателството и саможертвата, за егоизма, страха и малодушието. Лесно е да се досетим с каква идейна закваска е замесена тази интересно поднесена история. Ето защо тя намери място в поредицата Радиотеатър на социалистическия реализъм.