„Това е моята история. Където отиват сега нашите певици, певци и музиканти, аз вече съм бил там и съм отворил вратите, така да се каже.“ Това са думи на един изключителен артист в края на живота му, белязан от световна слава, чиито размери сравняват с тази на Бийтълс в по-ново време, и живот, угаснал накрая в нищета – животът на Аспарух Лешников. За него днешните млади може и да не знаят много, но техните родители, баби и дядовци си спомнят с преклонение и възторг.

Бляскавата кариера на Аспарух Лешников изобщо не е случайност, след като певческите му способности и глас впечатляват още от ранното детство. Шест-седем-годишен той например е солист в църковния хор в Стара Загора. В Кадетското училище в София, където постъпва на 10 години, е забелязан от капелмайстора на Военното училище, чеха Алоис Мацак, който пък обръща внимание на Маестро Георги Атанасов, наследил го на този пост, върху невероятните гласови данни и музикалност на момчето. И това е само началото…

Върховете на славата Аспарух Лешников познава в края на 20-те и началото на 30-те години в Германия като основател и член на легендарния секстет „Комедиен хармонистс“. Популярността му се мери с тази на звезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Няма значима сцена в Европа, на която „хармонистите“ да не са посрещани с френетичен възторг.

Интересен епизод от живота на Лешников е неговото приятелство с Христо Смирненски, с когото се запознават в Кадетското училище. От това приятелство се ражда една от най-популярните песни на артиста – „Горчиво кафе“.